Село Фасута или Нестандартният Израел

В дивата махала до границата с Ливан ни посрещат светски облечени арабки, израелски гражданки, те са католички, пият кафе неспресо от капсули и се стягат за Коледния пазар. Образованието е оръжието на съвременния свят, казва кметът на библейския град Назарет, където Мария чула благата вест

Милена ДИМИТРОВА

Исус, опрощаващ с благославящи ръце и желязна нимба от автомобилно кормило посреща пътника в село Фасута, на северната граница на Израел. Триметровата статуя е в средата на площад с кръгово движение, след който са подредени къщи със светнали прозорци и без огради. Пътували сме с часове през хълмисти планини, потеглихме замаяни от красотата на пристанището в Хайфа и прочутите Бахайски градини. Обиколката на Израел предвижда и странната приумица да пренощуваме вместо в хотел в арабско село на територията на Израел. Ще спим в къщите на хора, които няма да вземат и шекел за прането на чаршафи и за масрафа, но пък се радват, че светът им е дошъл на крака, и че те са библейски богати, за да го посрещат.

Камънак, храсталаци, баири, завои. Здрачава се и при вида на Христос си търкаме недоверчиво очите: не следваше ли някой пророк да бди над портата на арабското село? В затънтената махала магазините работят, продават електронни играчки и сладкиши. А арабките – красиви и повечето млади – се разхождат важно по улиците. Високи токове и светски рокли, облечени са модно като сеньорини от Милано. Нямат забрадки и фереджета, ама не следваше ли след залез слънце да са си вкъщи зад дувара, да пекат овнешко, пилаф и баклава, а само мъжете да пият кафе и да тракат с броеници на публично място?

Шокиращо е, че никъде над селото не стърчи минаре на джамия. Броим куполите с християнски кръстове и камбанариите. И тинейджъри – момчета и момичета, с дънки и размъкнати суичъри, със скейтбордове – какво става с Близкия Изток?

Идеята да стигнем до Фасута и да нощуваме при непознати хора дадоха Стела Ашкар и Уала Гидеон, две израелски гражданки, светски възпитани арабки, при това християнки, които умело съчетават професионалните си кариери с личния живот и ориенталските семейни традиции. Познаваме се отдавна. Уала е фина, дребна на ръст, енергична учителка, която живее и работи в Назарет. Стела е по-млада, с бадемовидни черни очи и изписани вежди. Завършила университет в Хайфа и служи в маркетинг компания в Тел Авив. Стела е от Фасута, земляците й я обичат и отварят вратите си без предубеждение.

Вървим по тесни, но асфалтирани улици. Рина, елегантна и амбициозна бизнес дама, разтваря гостоприемно ръце пред една светеща къща. Рина е превърнала наследения от родителите си дом във Фасута във Фешън център. Нещо като младежки дом, в който модата и красотата са на почит. Пласмасови манекени отстрани са украсени с абитуриентски тоалети от органза и брокат. Като в музейна сбирка над експонати от стародавния арабски бит висят авангардни картини с креда и акварел с разпнатия Христос и с Мерилин Монро, прекопирана в стил Анди Уорхол. В уютния едноетажен клуб се събират момичета и момчета и учат дизайн, следят ревютата от Париж, Лондон и Ню Йорк, рисуват и кроят на таблетите си официални рокли и посрещат гости, защото в селото няма големи зали, нито хотел или мол, а при Рина е приятно и има място хората да се събират заедно. И тази вечер пет-шест гимназистки са в центъра на Рина. Сервират чай, но не сладък и Рина заговаря:

-Мечтаех отдавна да отворя Фешън център и да се занимавам с дизайн, учих и постигнах мечтата си в родния ми край. Никой в ХХІ век не иска да живее както преди, нито да воюва. Светът върви напред и ние с него. Не сме изолирани! Настанете се удобно, ще ви разкажа за нас и за нашия клуб и нищо няма да ви липсва. Да се сприятелим и във Фейсбук?

Пред църквата се запознаваме и със светлоокия отец Микаел Адж. Падрето е в спретнато католическо расо, на гърдите му виси кръст:

-Разбирам италиански, английски и иврит, но проповядвам на арабски. Роден съм в Израел и съм израелски гражданин, но съм арабин. Арабин съм, но не съм мюсюлманин, а съм католик. Учил съм във Ватикана, Библията е в ръцете ми, но съм чел и Тората, и Корана. Христос е моят Бог, но това не е причина да воювам с хора от други религии. Нито аз, нито вие имате нужда от вражди. Вярвам, че светът е надживял войните.

Още по-неочаквано се натъкваме и на бар в арабското село в Израел. Истински бар като ирландски пъб, с наргилета, драфт бира, цели рафтове с уиски, високи столчета край декоративни бъчви и за украса изостанали плакати от Октобър фест. Като във всеки бар, си има и посетители, а барманът Джери е 30-тина годишен с модерни и почти глобални възгледи, знае всичко, опитвал е много неща. Сипва от местната крафт бира и ни смайва с новината, че съселяните му се стягат за Коледния базар. За пета поред година Дядо Коледа ще отвори и сергии с греяно вино и наденички във Фасута. В Близкия Изток ли съм, мили Боже?

Фасута се намира на северната част на Израел, на една трета от пътя между Средиземно море и Голанските възвишения. Жителите на Фасута са почти три хиляди араби по произход, но са израелски граждани. Пишат на арабски, въпреки че в селското училище преподават и иврит, и английски. Официално двайсетина процента от населението на Израел са араби, от които двайсет на сто са християни. Според друг статистически източник арабите католици в Израел наброяват над 130 хиляди души.

И в библейския град Назарет, който е на същия меридиан като Фасута, но на юг, живеят араби, израелски поданици. Огромната католическа катедрала в Назарет е своеобразна Мека на поклонническия туризъм. Падре Джовани посочва археологически разкопки отпреди век под храма и твърди, че в подземията му са живели и родителите на Мария. Ето тук, в този силоз, казва падрето, държали плодовете, зехтина и зърното. На 15-тина минути пешеходна дистанция се намира православният храм на Благовещението, построен до някогашния извор, от който Дева Мария си наливала вода. Миряните хвърлят монети в градежа на хилядолетния кладенец, а гръцката православна църква се грижи в храма винаги да има светена вода.

В Назарет Уала Гидеон от години пее в камерния хор „Уд ал Над”. Музиката й е сбъднато хоби. Благодарение на нея се запознаваме и с кмета на Назарет:

-Като представител на администрацията на нашия свещен град съм отговорен за маркетинга и за образа на Назарет като туристическа дестинация – казва кметът Али Салам. – Населението на Назарет е основно от араби, около 76 хиляди души, но ние почитаме израелските закони. Родени сме в различни вери – приблизително 65 на сто от назаретяните са мюсюлмани, близо 35 на сто са християни, но всички сме уморени от войни и не сме родени да се избиваме. Мирът идва от хората. Убедени сме, че образованието е оръжието на съвременния свят.

А ходят ли арабите в израелската армия и ползват ли същите привилегии?

-Армията на Израел не е задъжителна за арабите, но някои сами решават да служат и постъпват в нея. В Назарет не живеят израелци, те само имат бизнес тук. Къщиге на израелците са в-отдалечено предградие, високо в хълмовете над Назарет. В училищата се преподава на арабски, но основно се изучава и иврит, и английски език. Що се отнася до привилегиите, и арабите получаваме части от бюджета на израелската държава, и винаги искаме повече.

Идеята на Стела и Уала бе да разкрият непопулярения образ от Израел. Портрет на разнообразието, ако го приемете. Представете си не класическият вярващ евреин с черен костюм, шапка, брада и бакенбарди, а жена. Арабка, която отстоява правата си в мъжкия свят на Израел. При това е и християнка – абсолютно малцинство и по пол, и по произход, и по религия. Уверено се бори за образование, за кариера, за политическо представителство, за достъп до изкуството, за добро управление и за качествена храна, а също и да избира училище за децата си, с една дума за общочовешки ценности, еднакви по всички географски ширини, и все пак са с различни там, където живеете.

В Израел се вижда непредубедено, че след противоречивата съвременна история и след библейските легенди отпреди три хилядолетия си пробиват мирно път  нетрадиционни персонажи. Стела и Уала ни помогнаха да видим разширяващите се граници на толерантността в Близкия Изток. Запознаха ни с нестандартния Израел.

А къде преспахме в онази звездна нощ във Фасута? Гостиха ни с четвъртити кюфтета от агнешко и телешко със салата и топли питки. Поднесоха и пилаф. Близо до църквата имаше концерт и представяне на селото, чиято история усложнила с идването на кръстоносците. През ХІІ век например е документирана сделка за земя между рицар и селището Фасоуи (Fassove). Газили са го и тевтонски орди, владяла го е и Отоманската империя, но християнските традиции оцелявали. В днешните времена най-важното е да задържим младите хора в селото, да не бягат към градовете, изказа се старейшината, който е начело на общинския съвет. Местният поет и композитор Бутрос Кхури, образован зъботехник с диплома от Белгия, чете стихове. Прожектираха негови песни с мултимедия и всички припяваха без подканване.

За късмет ни настаниха тъкмо в къщата на Бутрос Кхури. Широк дом с десетина стаи, строен преди 7-8 години накрая на селото, с нескриван изглед към заоблените била на Ливан. Модерен интериор с класическо пиано, йоника и няколко още инструмента от оркестър. Навсякъде се носеше аромат на жасмин. Жена му Мей ни постла легло с чисти чаршафи, а на сутринта ни поднесе кафе от капсули на последния модел неспресо. Бутрос и Мей са отгледали две красиви дъщери, на 17 и 19 години. С едната от тях вече се бяхме запознали във Фешън центъра на Рина, другата до дни заминава да учи музика в Англия. Въпреки късния час, послушахме музика и пак си попяхме, преди да заспим.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *