Преди гигантския слалом в Монт Норкий (Канада) на 58-ото световно по ски за журналисти се появи мъж с бяло яке и бяла каска. “Хей, здрасти, аз съм вашият форлойфер.” Отговорих му: “Здрасти, как ти е името?” Измервачите на времето дискретно ме сбутаха: “Ей, това е Стив Подборски! Легенда, световен шампион и олимпийски медалист!”
Вместо извинение, по журналистически, си издействах след състезанието да продължим разговора на финала. Трябва да призная – финиширах с почти 9 секунди по-слабо време от форлойфера Подборски и останах шестнайсета в оспорваното състезание. (В далечната 1985-а взех сребърните медали, но… ох, отдавна беше). Сега в Канада отбора ни отстрами главният редактор на в. “Лична драма” Юлиян Стоянов с бронз при мъжете старша възраст.
На финала Подборски го нямаше, но представителката на “Травъл Олбърта” любезно ми връчи визитната му картичка с посланието: “Да не се разминем.” И след два дни седнахме на чай за интервюто.
– Г-н Подборски, след броени дни в Банско има стартове за Световната купа за мъже. Какво знаете за нашите писти?
– Не съм имал възможност да проуча условията за ски в България, но съм напълно наясно със страхотния дух на българските скиори. Някой ден ще дойда да се порадвам на гостоприемството им. Дано да е скоро.
– Кой е най-важният урок, който сте научили от ските, и как оценявате цената на победите и загубите?
– Много ценни уроци научих като състезател. Някои лесно се усвояваха, но други насила трябваше да преглъщам! Ще ви кажа, че цената, която платих като състезател, се оказа малка. А аз все още карам ски – за удоволствие и за забавление.
– Започнали сте да карате ски на тригодишна възраст преди половин век. Как се промени спортът през тези 50 години?
– Когато бях млад, трябваше да връзвам кожени обувки – тъкмо почваха да излизат на мода ските от метал и фибростъкло и никой не обработваше пистите. Когато се състезавах за Световната купа, обувките вече се пристягаха с щраймери (метални катарами – бел. ред.), ските за спускане бяха дълги 223 см, а трасето се утъпкваше само от хора, които го оставяха доста неравно и незагладено. Сега обувките са почти същите, но ските вече си заоблиха формата и са чувствително по-скъпи, а състезателните писти се обработват с машини и са невероятно шлифовани.
– Какво е усещането от спускането? Да летите по-бързо от вятър и на ръба на риска?
– Като застанеш на старта и ти кажат: “Тръгвай, давай напред, карай толкова бързо, колкото искаш!”, това е момент на истинска радост. Да караш ски в необработения пресен сняг, рохкав като пудра, е забавление. Когато обаче се състезаваш в спускане, целта е да останеш цял и жив. И да се запазиш такъв до края на живота си, защото в този момент от това имаш нужда. Ето какво съм мислил и усещал при спускането.
– Защо ските правят човека щастлив по несравним начин?
– Карането на ски позволява лесно да намериш щастието, защото не е трудно да полетиш.
– Как осъзнахте, че белият спорт се превръща във ваша кариера?
– Обичах да карам като дете, продължавах да ставам все по-добър и така дойде денят, в който нямаше кой да ме победи. В този момент бях сигурен, че ските са призванието ми.
– Как обикновеният спортист става шампион?
– Мисля, че един шампион трябва да е талантлив и да работи упорито. Много таланти не тренират достатъчно здраво и така пропускат върха.
– Ски или сноуборд? Това не е ли въпрос на различните поколения?
– За мен отговорът е – и двете. Карам сноуборд в необработения сняг, в пудрата, и ски върху твърд сняг. В двата случая летиш през планините и почти не мога да се сетя за нещо по-хубаво от това.
– Как един шампион може да продължи да е полезен и след края на активната си кариера?
– Има много начини да допринасяш за спорта. Аз съм член на изпълнителното бюро на ФИС, на управителния съвет на Канадския олимпийски комитет и съм вицепрезидент на Асоциацията на канадските зимни спортове. Така други спортисти ще имат по-добър шанс да успеят, подкрепяни от усилията на тези организации.
– Като коментатор какво виждате по пистите и в състезанията?
– Виждам, че модерният състезател трябва по-дълго да се усъвършенства в техниките. Аз например спрях да се състезавам на 26 години, а Дидие Кюш е на 34 г.
– Сигурно стотици хора са искали да им кажете някоя тайна за ските. Какво ги съветвате?
– Казвам на хората практични неща. Като например, че да караш ски е удоволствие, а като имаш подходяща екипировка – тренировките са по-лесни.
– Страх от стръмното, от височината, от фатално нараняване – как превъзмогвате инстинктите?
– Единствения път, по който хората могат да надвият страха, е като се научат да контролират природата на това, което ги увлича. Ако сте в топъл и удобен автомобил, няма да се уплашите да се състезавате със 120 км/ч. Ако се научите да карате ски достатъчно добре, ще бъдете щастливи да карате също толкова бързо.
– Помага ли ви връзката с корените ви, с мястото, където сте роден?
– Торонто е в сърцето на Канада и любовта ми към нашата велика нация е непоклатима и много силна. Това е най-добрата страна на света, но и ските в родината ми са също толкова велики!
– В белите спортове има ли разлика между големите и малките държави, както и между континентите?
– Единствената разлика е в парите и в емоцията, които се инвестират и влагат от скиорските нации. От време на време някоя нетипична ски страна грабва някой медал, но традиционните ски държави обикновено побеждават. И винаги ще е така.
– Какво днес е вашето най-голямо предизвикателство?
– Да намеря време за ски с хеликоптер в Скалистите планини в Канада. Това е най-хубавото място на света. Никъде не съм видял по-добри условия за зимни спортове и никога няма да им се наситя.
