Автор: Милена Димитрова

Когато съм най-щастлива, наблюдавам отгоре елхите и боровете и размишлявам кой и как подрежда върху дървото редици от три или от пет островърхи филиза, бъдещи клонове. Някой път са само две – значи малко е добило, друг път са даже по осем, а върху стъблото отново има пъпки и предстоят нови рожби, следващ ред стръкове нашир и в околовръст, т. е. разширение и растеж.
Разбира се, само по един начин се наблюдават върховете на иглолистните – когато с лифта се качваш към ски-пистата, и сърцето ти е спокойно, за да не тупти за друго. За мен това са редките мигове на щастие. А как се чува щастието? Пак в планината, в здрави и ясни зимни дни снегът скърца по особен начин под ските. Това здраво хриптене, което не се случва често, съм си въобразила, че е звукът на хармонията в чистата природа.

Най-леко пиша, когато на печката къкри някоя тенджера. И не съм само аз, разбира се. Покойна вече авторка на исторически романи е описвала как се надига, когато е потънала между редовете и главите на книгите си, за да разбърка тиквичките – да не загорят. Редица френски актьори се вихрят в кухнята с повече страст, отколкото на сцената.
Готвенето укротява суровите реалности, някак си подчинява първичното – само че така изглежда привидно и изобщо не е цялата истина. Изплъзва ми се в момента името на онзи англичанин, който след томове сериозна литература посвети вдъхновен трактат за картофите – и изследва свойствата им да се разваряват или да остават твърди, да са сипкави или воднисти според предназначението. Нима Исабел Алиенде си спести книгата „За афродизиаците” – която си е чист готварски тефтер, свързан с шифъра на сексуалния трепет. Подправките са движещ мотив в историята и в развитието на човечеството, стимул даже и за завоевателите.
Заради всичко това не си представям уебсайт за приключения и пътешествия без ясна и вкусна секция за рецепти. Проблем е само, че не обичам да подреждам, и рецептите тук са безразборно изброени и във всевъзможни стилове. Защо обаче да не почнем с нещо съвсем обикновено: прилича на циганска баница?

Пламен Старев

Събеседникът ми се представи с китайското си име, каквато е традицията тук, усмихвайки се разбиращо, напълно наясно с положението. Наричай ме Ник, ме улесни той. Това също е част от традицията. Името му е Лун Дзян Син, като по китайска традиция първо се изписва и изговаря фамилното име. Цялото име се състои от три йероглифа. Китайците, контактуващи с чужденци, си измислят най-често американско име. Така е в международните корпорации, в туристически агенции, хотели, както и на много други места, където се налага да се срещат двете цивилизации. Ник не е просто поредният китаец, с когото се запознавам. Лун Дзян Син е поредното доказателство, че Китай е Изкушението, чието откриване ти доставя изключително сензитивно и интелектуално удоволствие.

Невероятната история на съветския Джеймс Бонд може и днес да се проследи из улиците на европейската столица

ЙОВКА ДИМИТРОВА

Штандартен фюрер от СС (Гестапо) Макс Ото фон Щирлиц, съветският отговор на Джеймс Бонд, започва кариерата си от Брюксел. По-точно един от прототипите на Агента на петолъчката, единственият жив и до днес – Анатолий Гуревич. Шпионинът с псевдонима „Кент” достига житейския си възход и падение именно в европейската столица.
70 години по-къснно от разузнавателната мрежа „Червеният оркестър”, която руснаците изплитат в началото на Втората световна война, в Брюксел са останали малко,но все пак достатъчно следи за еднодневна екскурзия. „По стъпките на Щирлиц” може да започва от месинговата плоча на входа на сградата, служила за тайна квартира на ул. „Атребат” 101, от която се предавали шифрованите телеграми до Центъра, да се мине покрай дома, обитаван от главния московски резидент в Белгия на авеню „Беко” 106, и да се повърви по водещата към кралския дворец улица „Роял”, където на номер 192 се помещавал изключително печалившия му бизнес с германското итендатство на Вермахта.

Огромният топ-курорт за скиорите Бакейра-Берет, който според Нешънъл джиографик бил една от трите най-добри дестинации в света, се намира само на 25 км на юг от Франция

Милена ДИМИТРОВА,
Бакейра-Берет

Четири флага се развяват на кота 1500 м над долната станция на лифта в зимния курорт Бакейра-Берет, откъдето скиорите потеглят към 146-те километра писти на Вал д` Аран. На местния арански език Вал д`Аран ще рече Долината на долините. Свиреп планински пейзаж със стотици зъбери и остри върхове закриля долината от всички страни, а къщите, хотелите, дори и лифтът са издържани в едностилна архитектура с едноцветни фасади и тъмни покриви.