Карах алпийски ски в центъра на Брюксел, в средата на равната като тепсия Белгия.
Не, не съм сънувала. Невъзможните неща се случват само от амбиция – ако силно ги искаш.
Белгийците неустоимо си мечтаят за планини и през декември 2011 г. си построиха истинска ски писта върху нищожната денивелация до Кралската библиотека. Няма шега! Трасето се простря на 155 метра дължина върху скромното възвишение, наречено Хълм на изкуствата. Заради повея от Гълфстрийма тук рядко пада сняг, но има оръдия за изкуствен – и ето ти вълшебна мъничка писта!
Научи ли сина ти да обича?
Гледачката на карти таро ме вкамени с думите си.
За първи път я виждах – мулатка от Марсилия, млада и едра, която врачува по двайсет минути за 10 евро в крайпътно кафене в Брюксел. Не се стисках за двайсет лева. Попита ме за рождения ден и малкото име. Накара ме да избера пет-шест карти, подреди ги тайнствено. И заговори такива неща, които нито аз, нито близките ми сме подозирали. Изля не само майчиното ми мляко, ами му направи морфологичен анализ.
„Ти знаеш формулата на щастието: да пътуваш и да се връщаш, да си обичана, и да имаш работа. Правиш това, за което си призвана. Дарбата ти е да пишеш, да разказваш и още ще обикаляш по света…”.
Към края на сеанса ме скастри: „А научила ли си сина ти да обича?”
Ето над този въпрос размишлявам оттогава. Училища, университети, уроци… Но как да преподам на децата да избират с кого и за кого да живеят, всеотдайно и с достойнство? Как любовта да подсилва кариерата им, не да я смачква? Примерите, които им даваме – добри или лоши, достатъчна школа ли са?
Затова бих се радвала и вие да ми пишете – може направо оттук. Ако пък ви се чете за чудни пътешествия, попаднали сте на точното място. Както и ако се чудите какво да сготвите довечера, и какво готвят по света – да ви е сладко!
Милена,
Покрай другото, пътешественик и разказвач на приключения
Аз не съм звезда, аз съм планета
Слава Богу, таблоидите не ми обръщат внимание. Имам далеч по-важна мисия – да превръщам стария апартамент в най-уютното място на света, където мъжът ми и синът ми да мечтаят да се върнат, и да не искат да излизат оттук.
В моята планета винаги има ужасно вкусни неща за ядене, все по-нискокалорични.
Имаме и куче. То ме гледа с обожание – иска разходка, не само наденички.
Ласкае ме мисълта, че не само кучето ме чака с копнеж, и че не съм вързана на каишка. Затова нека час по-скоро и заедно се отправим нанякъде!
Сестра съм на вятъра и винаги ми се случват страхотни приключения.
Пускам музика и хайде да потегляме?
Милена,
журналист, професионален пътешественик, член на ФИЖЕТ и на СКИЖ
За удоволствията, ама сериозно
Косата ми е достатъчно дълга, но не се развява, когато препускам с мотора. Защото карам с каска.
Тя е сребърен шлем с подбрадници като за Формула 1, макар че се мъдря върху моторетка от 50 кубика и рядко стигам 50 км/ч. Хвърча си обаче и знам колко е хубаво!
Сестра съм на вятъра.
Какво може да ме смути? Човек не бива непрекъснато да се взема насериозно. Времето се стича между пръстите и по тялото ми, без да намалява удоволствието от непретенциозните приключения: да карам ски, да обикалям по пристанища, да гледам географски карти, да описвам случки, или да готвя така че цялата къща да замирише на 365 Коледи. Има адреналин и в умерената екзотика – когато се смиряваш пред чудесата на света и когато покрай сериозните неща в живота има писта за пътешествия или инструмент за инюендо.
Този сайт е за истински и за виртуални авантюри. Радвам се, че сме заедно!
Баба, асистентката на Бог
Мила бабо,
Сънувам те често, а няма как да ти го кажа. Сега съм на същата възраст, от която те помня.
Преждевременно родената внучка… могла си да ме мразиш, а ме научи да обичам и как да съм всеотдайна: да бързам към къщи и там да е хубаво. Сякаш съм гледала отстрани как ме приспиваш, как ми плетеш вълнено елече. Понякога вечер с дядо си белехте ябълки и до ден днешен не мога да нарисувам картина на по-истинска човешка любов – без клетви и без фалш.
Баба била старша сестра в диспансера за туберкулозни, болестта била смъртоносен бич за онова време. Умиращите обаче искали точно баба да е с тях и да ги изпрати, като потеглят в неизбежното отвъд, това го знам от колежките, които баба надживя. Било е кариера, но тя решително се пенсионира точно на 50, за да ме изгледа, иначе нямаше как да се реши семейното уравнение. С добротата си баба укротяваше и своя силен мъж. Без колебание съм си въобразявала, че в библейските времена тя ще да е била героиня, стожер, жрица или лечителка, както й се падна в ХХ век. В ХХІ-ия век пък баба продължава да е част от мене.
Като заспивам, я виждам като асистентка на Бог – белобрадият от амвона ми изглежда малко стар, за да предложи друга служба на мойта баба, но тази е точно за нея. Така вярвам в нещо, което познавам, и което си е мое – помня добре гласа и божествения й дъх.