Категория: Канадски експрес

Преди гигантския слалом в Монт Норкий (Канада) на 58-ото световно по ски за журналисти се появи мъж с бяло яке и бяла каска. “Хей, здрасти, аз съм вашият форлойфер.” Отговорих му: “Здрасти, как ти е името?” Измервачите на времето дискретно ме сбутаха: “Ей, това е Стив Подборски! Легенда, световен шампион и олимпийски медалист!”

На олимпиадата`88 в Калгари слаломите и спускането бяха в Накиска.
Днес същите трасета са преобразени в семеен курорт. Как стана метаморфозата?

Тъкмо разтворих картата на ски-пистите – 57 на брой – да огледам откъде ще се пусна, и в приемната на курорта Накиска доведоха малко момиченце с каска и грейка. Ски-инструкторка забелязала, че детето е само. Температурата вън е минус 27 градуса, изглежда страховито, но не се усеща студ. Слънцето го надвива и във въздуха няма влага. „Изгубих си другарчетата. Тук съм с мама и баба, те се качиха с лифта, извикайте ги да ме вземат”, бърбори 4-годишната Марджъри, не й идва на ум да плаче. Дават й моливи да оцветява картинка на топло, и ето я бабата дотичва запъхтяна…
Делничен ден е и над две хиляди души се радват на снега и слънцето в Накиска – най-близкият курорт до олимпийския град Калгари в северозападната провинция Албърта на Канада. Бабата на Марджъри също не изглежда уплашена: поляните, където децата играят и се учат да карат ски, са точно до мястото, откъдето тръгват основните лифтове.

“Робин Уилямс е най-готиният тип, когото съм виждал тук. Кара сноуборд,майтапи се даже и със себе си – нави си крачолите, за да ни покаже колко космат бил, якоо!” Така ски инструкторът Крис от курорта Съншайн вилидж в канадската провинция Албърта описа пред “Труд” комика Робин Уилямс. На ски ваканции в Слънчевото селище идва често Катрин Зита-Джоунс със съпруга си Майкъл Дъглас и децата. Също и Алек Болдуин. Съншайн вилидж е уни- кално място – освен че има над 110 писти, четири планини се събират в безбрежна котловина. При хубаво време слънцето ви огрява през целия ден. Сезонът започва от октомври и трае до май. Неповторимото е, че тук се пързаляте върху вододела на континента. Гръбнакът на Скалистите планини прекосява почти цяла Северна Америка, а на територията на Канада точно тук, под тези 110 писти,подземнитеводи,пото-ци и реки се прегрупират под краката ви. Едните не-видимо поемат под Британска Колумбия към Ти-хия океан, а другите – по по-дългия път на изток към Атлантическия. Всеки ден тук пристигат със ски или сноуборд над 10000 поклонници на белите спортове. При това на лифтовете изобщо не се чака. Над два милиона любители на зимните спортове насищат сезона тук годишно. Времето е променливо, но е “топъл” студ, защото няма влага, която да вледенява костите. Когато е ясно, се виждат зрелищни долини чак до Пасифика. За първи път чувам и за “управлявани лавини”.

 Рядко се изхвърлям, но Канада и особено западната й провинция Албърта ме впечатли до степен, до която комплиментите звучат банално. Да бях по-млада, чух се да казвам, бих емигрирала натам. Всъщност, чувствам се достатъчно млада и установих, че никакво преувеличение няма в рекламата, че канадските Скалисти планини са едно от най-прекрасните места на Земята. Разбрах защо 7600-те жители на Банф (за мен то е като Монте Карло или като Карлови Вари в Северна Америка) преспокойно посрещат по три милиона посетители годишно, защо английската кралица идва на почивка в Джаспър и защо според някои биографи тук било последното място, където Мерилин Монро била истински щастлива. Дребна подробност от пейзажа е, че Майкъл Дъглас, Катрин Зита-Джоунс с двете им деца, още Робин Уилямс, Алек Болдуин, Брук Шийлдс, Брат Пит и десетки още холивудски знаменитости именно тук карат ски.