Категория: Сърфирай

Маракеш-София
Милена ДИМИТРОВА
Специално за сп. „Тема”

Автобусът се счупи насред каменистата пустиня, докато катерехме по стръмните завои в южната част на Мароко. Задуши ни пушек, замириса на грес и претрошени прешлени откъм двигателя и – 16 журналисти от САЩ, България, Белгия, Испания, Румъния, Ирландия, Македония, Швейцария бяха изсипани на пътя към град Уарзазат, известен като Вратата на Сахара. Тази компания бе част от кавалкадата на 200 журналисти от 33 страни, сближени от общото им хоби зимните спортове и от екзотичната възможност да карат ски в Африка. В Мароко, на 80 км от Маракеш има достатъчно и истински бял сняг на височина , нищо че денем температурата се вдига докъм 20 градуса. Февруари. Африка!

Сбогом и се обичайте, пише в завещанието си гениалният композитор, оглушаващ, страдащ и самотен

Милена ДИМИТРОВА,
Виена

Млади мъже, облечени като Луи ХІV – с перуки, фракове, цветни чорапи и обувки с катарами ви пресрещат в центъра на Виена и не ви оставят на мира, докато не си купите билет за концерт с творби на Моцарт. И оркестрантите са облечени както преди два века, а срещу още трисейтина евро ще ви сервират и туристическа вечеря в същия класически стил.
Макар Моцарт да е роден в Залцбург, Виена е окупирала лика и музиката му. Шоколадовите бонбони и ликьорът с лика на виртуоза ви бомбардират отвсякъде и няма как да не ги опитате, както няма как и да не свързвате Виена с музика. И заради валсовете на Йохан Щраус, и особено заради Моцарт. Работи даже и аптеката „Златната ябълка”, откъдето Салиери бил купил отровата за младия композитор.
Виена обаче пази наследство и от другия гений на класическата музика – Лудвиг ван Бетховен. Три периода на неговото творчество се случват във Виена.
Най-напред бащата изпраща даровития си син „да учи при Моцарт” във Виена. Историците твърдят, че Бетховен и Моцарт се срещнали, но авторът на „Вълшебната флейта” нямал време за уроци. Бетховен по-често е общувал с Йозеф Хайдн, и даже със Салиери именно във Виена.
Тук Бетовен пише „Ероика”.

Преди гигантския слалом в Монт Норкий (Канада) на 58-ото световно по ски за журналисти се появи мъж с бяло яке и бяла каска. “Хей, здрасти, аз съм вашият форлойфер.” Отговорих му: “Здрасти, как ти е името?” Измервачите на времето дискретно ме сбутаха: “Ей, това е Стив Подборски! Легенда, световен шампион и олимпийски медалист!”

На олимпиадата`88 в Калгари слаломите и спускането бяха в Накиска.
Днес същите трасета са преобразени в семеен курорт. Как стана метаморфозата?

Тъкмо разтворих картата на ски-пистите – 57 на брой – да огледам откъде ще се пусна, и в приемната на курорта Накиска доведоха малко момиченце с каска и грейка. Ски-инструкторка забелязала, че детето е само. Температурата вън е минус 27 градуса, изглежда страховито, но не се усеща студ. Слънцето го надвива и във въздуха няма влага. „Изгубих си другарчетата. Тук съм с мама и баба, те се качиха с лифта, извикайте ги да ме вземат”, бърбори 4-годишната Марджъри, не й идва на ум да плаче. Дават й моливи да оцветява картинка на топло, и ето я бабата дотичва запъхтяна…
Делничен ден е и над две хиляди души се радват на снега и слънцето в Накиска – най-близкият курорт до олимпийския град Калгари в северозападната провинция Албърта на Канада. Бабата на Марджъри също не изглежда уплашена: поляните, където децата играят и се учат да карат ски, са точно до мястото, откъдето тръгват основните лифтове.

“Робин Уилямс е най-готиният тип, когото съм виждал тук. Кара сноуборд,майтапи се даже и със себе си – нави си крачолите, за да ни покаже колко космат бил, якоо!” Така ски инструкторът Крис от курорта Съншайн вилидж в канадската провинция Албърта описа пред “Труд” комика Робин Уилямс. На ски ваканции в Слънчевото селище идва често Катрин Зита-Джоунс със съпруга си Майкъл Дъглас и децата. Също и Алек Болдуин. Съншайн вилидж е уни- кално място – освен че има над 110 писти, четири планини се събират в безбрежна котловина. При хубаво време слънцето ви огрява през целия ден. Сезонът започва от октомври и трае до май. Неповторимото е, че тук се пързаляте върху вододела на континента. Гръбнакът на Скалистите планини прекосява почти цяла Северна Америка, а на територията на Канада точно тук, под тези 110 писти,подземнитеводи,пото-ци и реки се прегрупират под краката ви. Едните не-видимо поемат под Британска Колумбия към Ти-хия океан, а другите – по по-дългия път на изток към Атлантическия. Всеки ден тук пристигат със ски или сноуборд над 10000 поклонници на белите спортове. При това на лифтовете изобщо не се чака. Над два милиона любители на зимните спортове насищат сезона тук годишно. Времето е променливо, но е “топъл” студ, защото няма влага, която да вледенява костите. Когато е ясно, се виждат зрелищни долини чак до Пасифика. За първи път чувам и за “управлявани лавини”.