Автор: Милена Димитрова

Ултрамодерните терми в Белгия плакнат от векове крале, кралици и аристокрацията на цяла Европа

Милена ДИМИТРОВА
Специално за сп. „Ева”

Има поне две теми, по които веднага съм готова да споря.
Че Белгия била скучна и заспала държава.
И че СПА не значело нищо друго освен „здраве чрез вода” – „Sanus Per Aqua”, от латински.
На някои това обяснение им стига, обаче ще ги скъсат в „Стани богат”. Спа е романтичен град в източния край на Белгия и това е верният отговор! Легионите на Римската империя били разквартирувани по тези земи и оттогава се понесла славата на минералните извори на Спа. Толкова се прочули, че и в английския, и в японския език не друго, а името на град Спа се превръща в нарицателно за здравословно отпускане и за всички екстри в банята и в басейна.
Не че си падам да споря или да възклицавам, а възторгът си има почва. Случвало ми се е например във Финландия след сауна да скоча – ама рипнах със засилване, нажежена от сауната, в току-що пробитата дупка в леда на повърхността на езерото отвън. В Йордания хамам ми е връщал силите след двудневен преход през пустинята и през скалите. Плискало ме е и джакузи под открито небе върху покрива на хижата край ски-писта в Колорадо. Повярвайте ми, че белгийските Терми в град Спа са взели най-якото от целия свят и чрез нови технологии са превърнала къпалнята в галактически курорт.

От Термите в Рим са останали само парчета от античната статуя, само експонати от археологията, в истинската Спа онзи юноша на Микеланджело или Фидий ви приковава дъха, сякаш е жив и силен млад мъж, образно казано. Вижда се още, че традициите наистина си личат като английска ливада, и колко е хубаво тя да се подстригва по последния писък на модата.
Освен това броячът не вади цели пачки от портфейла, а цъка безшумно и умерено в къпалнята в Спа.

Следвоенно реалити, братска дружба с Москва и коняк в Тираспол, столицата на непризнатото Приднестровие

Милена ДИМИТРОВА
Специално за в. „Сега”

Светът нехае, и не иска да знае за братоубийствената вражда, раздираща един народ в Европа.
Паднало му се е да живее на границата между две бивши империи. Молдованците учредяват държавата си през ХІV век, напук на разцвета на Отоманската империя, а значителна част от населението до днес не се примирява с разпада на Съветския съюз. Столицата Тираспол на непризнатата от света Приднестровска молдовска република (ПМР), която е нещо като държава в държавата Молдова, живее под девиза „Нашата сила е в единението с Москва”.

Студ и вятър сковават Огнена земя през август

Милена ДЕЛ ФУЕГО ДИМИТРОВА,
Патагония, Аржентина

В Ушуайя попаднах най-напред в затвора.
На майтап – ама в затвора, и то във възможно най-далечния – на обратния край на земята. Килии, студени коридори, вериги и гюлета за краката в оглушителен съпровод на оркестър като от военните филми – къде ме довя, Боже?
Отивах на официално тържество за скиори и екстремни туристи в последния град на света на Южното полукълбо, само на 600 мили преди Антарктида.

Маракеш-София
Милена ДИМИТРОВА
Специално за сп. „Тема”

Автобусът се счупи насред каменистата пустиня, докато катерехме по стръмните завои в южната част на Мароко. Задуши ни пушек, замириса на грес и претрошени прешлени откъм двигателя и – 16 журналисти от САЩ, България, Белгия, Испания, Румъния, Ирландия, Македония, Швейцария бяха изсипани на пътя към град Уарзазат, известен като Вратата на Сахара. Тази компания бе част от кавалкадата на 200 журналисти от 33 страни, сближени от общото им хоби зимните спортове и от екзотичната възможност да карат ски в Африка. В Мароко, на 80 км от Маракеш има достатъчно и истински бял сняг на височина , нищо че денем температурата се вдига докъм 20 градуса. Февруари. Африка!

Сбогом и се обичайте, пише в завещанието си гениалният композитор, оглушаващ, страдащ и самотен

Милена ДИМИТРОВА,
Виена

Млади мъже, облечени като Луи ХІV – с перуки, фракове, цветни чорапи и обувки с катарами ви пресрещат в центъра на Виена и не ви оставят на мира, докато не си купите билет за концерт с творби на Моцарт. И оркестрантите са облечени както преди два века, а срещу още трисейтина евро ще ви сервират и туристическа вечеря в същия класически стил.
Макар Моцарт да е роден в Залцбург, Виена е окупирала лика и музиката му. Шоколадовите бонбони и ликьорът с лика на виртуоза ви бомбардират отвсякъде и няма как да не ги опитате, както няма как и да не свързвате Виена с музика. И заради валсовете на Йохан Щраус, и особено заради Моцарт. Работи даже и аптеката „Златната ябълка”, откъдето Салиери бил купил отровата за младия композитор.
Виена обаче пази наследство и от другия гений на класическата музика – Лудвиг ван Бетховен. Три периода на неговото творчество се случват във Виена.
Най-напред бащата изпраща даровития си син „да учи при Моцарт” във Виена. Историците твърдят, че Бетховен и Моцарт се срещнали, но авторът на „Вълшебната флейта” нямал време за уроци. Бетховен по-често е общувал с Йозеф Хайдн, и даже със Салиери именно във Виена.
Тук Бетовен пише „Ероика”.