Мила бабо,
Сънувам те често, а няма как да ти го кажа. Сега съм на същата възраст, от която те помня.
Преждевременно родената внучка… могла си да ме мразиш, а ме научи да обичам и как да съм всеотдайна: да бързам към къщи и там да е хубаво. Сякаш съм гледала отстрани как ме приспиваш, как ми плетеш вълнено елече. Понякога вечер с дядо си белехте ябълки и до ден днешен не мога да нарисувам картина на по-истинска човешка любов – без клетви и без фалш.
Баба била старша сестра в диспансера за туберкулозни, болестта била смъртоносен бич за онова време. Умиращите обаче искали точно баба да е с тях и да ги изпрати, като потеглят в неизбежното отвъд, това го знам от колежките, които баба надживя. Било е кариера, но тя решително се пенсионира точно на 50, за да ме изгледа, иначе нямаше как да се реши семейното уравнение. С добротата си баба укротяваше и своя силен мъж. Без колебание съм си въобразявала, че в библейските времена тя ще да е била героиня, стожер, жрица или лечителка, както й се падна в ХХ век. В ХХІ-ия век пък баба продължава да е част от мене.
Като заспивам, я виждам като асистентка на Бог – белобрадият от амвона ми изглежда малко стар, за да предложи друга служба на мойта баба, но тази е точно за нея. Така вярвам в нещо, което познавам, и което си е мое – помня добре гласа и божествения й дъх.
Колко дълго е щастието?
Когато съм най-щастлива, наблюдавам отгоре елхите и боровете и размишлявам кой и как подрежда върху дървото редици от три или от пет островърхи филиза, бъдещи клонове. Някой път са само две – значи малко е добило, друг път са даже по осем, а върху стъблото отново има пъпки и предстоят нови рожби, следващ ред стръкове нашир и в околовръст, т. е. разширение и растеж.
Разбира се, само по един начин се наблюдават върховете на иглолистните – когато с лифта се качваш към ски-пистата, и сърцето ти е спокойно, за да не тупти за друго. За мен това са редките мигове на щастие. А как се чува щастието? Пак в планината, в здрави и ясни зимни дни снегът скърца по особен начин под ските. Това здраво хриптене, което не се случва често, съм си въобразила, че е звукът на хармонията в чистата природа.