Най-леко пиша, когато на печката къкри някоя тенджера. И не съм само аз, разбира се. Покойна вече авторка на исторически романи е описвала как се надига, когато е потънала между редовете и главите на книгите си, за да разбърка тиквичките – да не загорят. Редица френски актьори се вихрят в кухнята с повече страст, отколкото на сцената.
Готвенето укротява суровите реалности, някак си подчинява първичното – само че така изглежда привидно и изобщо не е цялата истина. Изплъзва ми се в момента името на онзи англичанин, който след томове сериозна литература посвети вдъхновен трактат за картофите – и изследва свойствата им да се разваряват или да остават твърди, да са сипкави или воднисти според предназначението. Нима Исабел Алиенде си спести книгата „За афродизиаците” – която си е чист готварски тефтер, свързан с шифъра на сексуалния трепет. Подправките са движещ мотив в историята и в развитието на човечеството, стимул даже и за завоевателите.
Заради всичко това не си представям уебсайт за приключения и пътешествия без ясна и вкусна секция за рецепти. Проблем е само, че не обичам да подреждам, и рецептите тук са безразборно изброени и във всевъзможни стилове. Защо обаче да не почнем с нещо съвсем обикновено: прилича на циганска баница?