Как Света Петка превърна Белчин в Село на годината

Ктитори реставрираха църквата на хълма, а под нея се разкриха още два храма – от византийската и от римската епоха

Божана ДИМИТРОВА,
Милена ДИМИТРОВА
Снимки – ВЕСЕЛИН ХАДЖИАНГЕЛОВ

Статия за сп. „Одисей”

Не свършват чудесата на Света Петка, българската светица, ще се прекръстят религиозните. Реставрираната църква с нейното име донесе на самоковското село Белчин престижната титла Село на 2007 г. На 14 октомври 2007 г., когато православието тачи българската светица Петка, в Белчин бе осветен с Божествена Света литургия възстановения средновековен храм на нейното име.
Празникът на белчинци бе споделен и лично от държавния глава Георги Първанов, от министрите Асен Гагаузов, Джевдет Чакъров, от депутати и зам.-министри. „Възстановяването на храма е събитие, което е значимо не само като знак за изострената ни историческа памет, но и събитие, което определя бъдещето на Белчин и на региона занапред”, каза президентът Първанов.
Заслугата за „събуждането” на духовното средище принадлежи на ктиторите Симеон Пешов и синовете му Камен Пешов и Калин Пешов, чийто род е от Белчин. Щедростта им е възнаградена от смайващите находки от далечни исторически пластове, които се разкриха при реконструкцията на църквата „Св. Петка”:
* Под Богородичната икона и стенописите ръката на зографа е запечатала и годината: „Стефан, син на Стойчина, 1653. Помени, Господи, Божиите раби Хаджи Янкул и съпругата му”. Което е недвусмислен знак, че населението от долината между планините Рила, Верила и Плана е тачило светците и вярата си и в най-тежките години на османското владичество. А също и че Самоковската образописна школа не ще да е възникнала върху голо поле.
* Под руините на средновековната църква обаче са запазени основите на друг християнски паметник, в който се е молило местното население през ХІ столетие, по време на византийците, но бил опожарен.
* Изгорелият храм пък е вдигнат на мястото на римско светилище, процъфтявало през ІV и V в.
Преди да се роди фондацията „Възстановяване на Белчин” само тесен кръг историци знаеха, че селото, отдалечено на 50 км от София и на 17 – от курорта Боровец, е било процъфтяващо селище с развита металургия и даже добив на стъкло през римската епохаи римляните. Наричало се Цари мали град. От римляните останали под земята монети, керамика, дялани камъни, тухли и зидове на крепостната стена с квадратна кула.
В турски регистър от 1576 г. Белчин фигурира като село с развито рударство и овцевъдство.
А през 1469 г. белчинецът Презвитер Йоан бил пратеник за пренасянето на мощите на Св. Иван Рилски от Велико Търново до Рилския манастир. По това време днешната църква „Св. Петка” представлявала изписан храм с размери 12 на 6 м., който „гледал” от височината на хълма към селището в равнината край минералните извори.
Преди още археолозите да задълбаят хълма над Белчин са били проучени не само историческите сведения, а и легендите, народните песни и преданията. „До днес са живи поверията, че високото Кале край селото има чудодейна сила. Тук били побивани оброчните камъни, и не е случайно, че и църквата през средновековието е наречена на светицата изцелителка Света Петка, разказва главният археолог на Самоков Веселин Хаджиангелов. И хълмът даже бил кръстен на лечителя Свети Спас, защото хората вярвали в благотворното му влияние.
Красноречивите имена насочват археолозите тъкмо към това място.
Още от първите разкрития попаднахме на част от крепостна стена и стражева кула, продължава Хаджиангелов. Тя датира от ІІІ-ІV в, като ясно личи, че е укрепвана и по-късно, когато през V-VІ век по тези земи идват готи и ариани, привлечени от пребогатата на руда земя. Намират и каменен оброчен кръст, за жалост силно повреден от иманяри, но несъмнен знак, че тук е имало олтар и жертвеник. Не ще да е случайно, че и точно на това място през ХІ-ХІІ в в добре укрепената крепост е издигнато светилище. Има и ясни следи как е било опожарено то в края на ХІІІ в., но в по-късното средновековие тук се слагат основите на църквата „Света Петка”, гласи хрониката.
За последователността от епохите и остатъците от тях ктиторите са предвидили да разказва музейна сбирка до храма, и за нея е вдигната хубава бяла двуетажна къща, в архитектурния стил, характерен за българските планини. Красота и достойнство лъхат от градежа, изпипан до детайли, а в същото време със замах.
И наистина си заслужава толкова много история от подножието на Рила да се подреди във въздействащ музей. След десетилетията, през които са вилнели иманярите и нехайството, дарителството придобива още по-висока стойност.
Връщането на паметника „Св. Петка” с реставрирания олтар и икони има не само религиозна и не само историческа ценност за хората от Белчин. От височината си на хълма и с квадратната кула на камбанарията малката бяла църква посреща първа слънцето сутрин и бди, когато селото притихва вечер в мрака. Изглежда, така е било от векове, повече от седемнайсет века и тази събудена вяра носи не само идилия, а е и част от философията на нашия народ. И от достойнството му.