Истинска милонга на пъпа на София – всъщност Чайна с музика на живо

Адресът на Tea House е столичната улица „Бенковски” № 11, това е почти на ъгъла с бул. „Дондуков” и съвсем близо до ул. „Раковски”.
http://www.programata.bg
Бивш склад на фабрика е преобразен в чайна в стила на аржентинските предградия – прилича на истинска милонга, където можеш и да потанцуваш.
Това, което си заслужава в софийския вариант, е да видите поредната изложба живопис по стените, да уцелите концерт жива музика в жанра, който обичате и да пиете и да ядете екохрани. Тук на място пекат пълнозърнест хляб и сервират десетки видове чай. Лично аз си припадам напоследък по един свежозелен фреш: казва се Момо – прясно изстискан сок от ябълка, магданоз и мента. Това не ми пречи да пия вино, като съм в компания, разбира се. А какво си поръчвам? Филийка от прекрасния им хляб и печено сирене. Може и козе, горещо и с боровинки, както в класиката. Пробвах им и чийзкейка по тяхна си рецепта, и него си го бива.
Как го открих това място и защо ми прилича на милонга? Чудехме се една вечер накъде да поемем, и попаднахме на състава Tangogo – без преувеличение най-добрите Бг изпълнители на аржентинско танго портеньо, а не само защото са първите и единствените. Отличен вокал на Алекс Линарес – топъл и тъжен баритон, все едно пее самият Карлос Гардел. И останалите от състава вадят най-доброто от инструментите – контрабас, баян, пиано. Твърдя го достоверно, с критерии от самия Буенос Айрес:
http://www.trud.bg
Ходих още няколко пъти в Чайната – на марокански ритми и на джазови банди, но Аржентинското танго беше най-доброто попадение.

Плюс безкрайност

Обикалям неуморно, но местата, където съм не съм стигнала, завинаги ще са повече от местата, където съм била. Навремето се събираха печати от посетените държави. Старах се и аз, минах 50 печата, и какво? Един математик, сравнявал множеството на жените, с които е спал, с множеството на жените, които не би докоснал. Първото растяло за сметка на другото – ама до време. И второто множество никога нямало да стигне до минус безкрайност. Само нека да дефинираме какво значи да си бил някъде? Ако си преспал една нощ в Дакар, отмяташ ли целия Сенегал и цялата Африка като посетена площ? Познаваш ли САЩ, прекосявайки два-три щата? Понякога и цял живот не стига, за да разбереш един народ. Светът е безкраен. Ала никак не се натъжавам, че задачата е непостижима. Напротив, продължавам да уравновесявам множествата на познатите и на неизвестните територии.

На добър път!

Милена,

Професионален пътешественик,

Член на СКИЖ и ФИЖЕТ

Всичко може!

Карах алпийски ски в центъра на Брюксел, в средата на равната като тепсия Белгия.
Не, не съм сънувала. Невъзможните неща се случват само от амбиция – ако силно ги искаш.
Белгийците неустоимо си мечтаят за планини и през декември 2011 г. си построиха истинска ски писта върху нищожната денивелация до Кралската библиотека. Няма шега! Трасето се простря на 155 метра дължина върху скромното възвишение, наречено Хълм на изкуствата. Заради повея от Гълфстрийма тук рядко пада сняг, но има оръдия за изкуствен – и ето ти вълшебна мъничка писта!

Научи ли сина ти да обича?

Гледачката на карти таро ме вкамени с думите си.
За първи път я виждах – мулатка от Марсилия, млада и едра, която врачува по двайсет минути за 10 евро в крайпътно кафене в Брюксел. Не се стисках за двайсет лева. Попита ме за рождения ден и малкото име. Накара ме да избера пет-шест карти, подреди ги тайнствено. И заговори такива неща, които нито аз, нито близките ми сме подозирали. Изля не само майчиното ми мляко, ами му направи морфологичен анализ.
„Ти знаеш формулата на щастието: да пътуваш и да се връщаш, да си обичана, и да имаш работа. Правиш това, за което си призвана. Дарбата ти е да пишеш, да разказваш и още ще обикаляш по света…”.
Към края на сеанса ме скастри: „А научила ли си сина ти да обича?”
Ето над този въпрос размишлявам оттогава. Училища, университети, уроци… Но как да преподам на децата да избират с кого и за кого да живеят, всеотдайно и с достойнство? Как любовта да подсилва кариерата им, не да я смачква? Примерите, които им даваме – добри или лоши, достатъчна школа ли са?
Затова бих се радвала и вие да ми пишете – може направо оттук. Ако пък ви се чете за чудни пътешествия, попаднали сте на точното място. Както и ако се чудите какво да сготвите довечера, и какво готвят по света – да ви е сладко!

 

Милена,
Покрай другото, пътешественик и разказвач на приключения

Аз не съм звезда, аз съм планета

Слава Богу, таблоидите не ми обръщат внимание. Имам далеч по-важна мисия – да превръщам стария апартамент в най-уютното място на света, където мъжът ми и синът ми да мечтаят да се върнат, и да не искат да излизат оттук.
В моята планета винаги има ужасно вкусни неща за ядене, все по-нискокалорични.
Имаме и куче. То ме гледа с обожание – иска разходка, не само наденички.
Ласкае ме мисълта, че не само кучето ме чака с копнеж, и че не съм вързана на каишка. Затова нека час по-скоро и заедно се отправим нанякъде!
Сестра съм на вятъра и винаги ми се случват страхотни приключения.
Пускам музика и хайде да потегляме?

Милена,
журналист, професионален пътешественик, член на ФИЖЕТ и на СКИЖ