Невероятната история на съветския Джеймс Бонд може и днес да се проследи из улиците на европейската столица
ЙОВКА ДИМИТРОВА
Штандартен фюрер от СС (Гестапо) Макс Ото фон Щирлиц, съветският отговор на Джеймс Бонд, започва кариерата си от Брюксел. По-точно един от прототипите на Агента на петолъчката, единственият жив и до днес – Анатолий Гуревич. Шпионинът с псевдонима „Кент” достига житейския си възход и падение именно в европейската столица.
70 години по-къснно от разузнавателната мрежа „Червеният оркестър”, която руснаците изплитат в началото на Втората световна война, в Брюксел са останали малко,но все пак достатъчно следи за еднодневна екскурзия. „По стъпките на Щирлиц” може да започва от месинговата плоча на входа на сградата, служила за тайна квартира на ул. „Атребат” 101, от която се предавали шифрованите телеграми до Центъра, да се мине покрай дома, обитаван от главния московски резидент в Белгия на авеню „Беко” 106, и да се повърви по водещата към кралския дворец улица „Роял”, където на номер 192 се помещавал изключително печалившия му бизнес с германското итендатство на Вермахта.
Подобно на Ян Флеминг съветският писател Юлиян Симеонов създава цяла поредица за неуловимия съветски разузнавач Щирлиц, но той влиза в руския фолклор чак след премиерата на сериала „Седемнадесет мига от пролетта”. По признанията на литературния си баща, Щирлиц е събирателен образ на съветския разузнавач в немски тил. Днес за Щирлиц в интернет могат да се намерят повече вицове, при това добри, но преди години неговите литературни подвизи пълнеха щата на не едно разузнаване в източния блок.
Невероятната кариера на Гуревич започва от Брюксел, където той е изпратен края на 30-те, за да узакони легендата си на богат уругвайски наследник под името Винсенте Сиера, който трябвало да бъде внедрен в Швеция. По това време съветската резидентура в Белгия се занимава изцяло с подмяна на шпонски самоличности. Още със слизането си от влака Кент прави първия си гаф – дава на шофьора на такси адреса на публичен дом, вместо на хотела си, но не гледа на това като на лош знак за бъдещето си. Със започването на войната указанията на Центъра си променят и Кент е определен за радист и помощник на резидента Леополд Трепер. За да влезе в новото си амплоа Сиера се записва в школа за богати младежи, където се учи на маниери и навлиза в белгийските аристократични кръгове. Настанява се в богаташки, но не централен квартал, в непосредствена близост до най-големите брюкселски казарми, и започва да установява познанства. Едно от тях е със съседа милионер, чехът Зингер.
Подобно на повечето съветски агенти от този период и Кент е с латиноамериканска легенда. Вербуван от външното разузнаване като доброволец от гражданската война в Испания, той говори езика гладко, а американските му корени, извиняват чуждестранният му акцент на френски, немски и английски, които също владее. Винсенте Сиера е общителен, обаятелен, весел и щедър, и скоро става магнит за жените. Една от омагьосаните от чара му е дъщерята на съседа милионер Маргарет Барча.
Малко преди окупацията на Белгия Зингер, подобно на хиляди евреи напуска Европа, но Маргарет отказва да тръгне със семейството си. Както казва, за да не се разделя с гроба на наскоро починалия си съпруг. Тя убеждава баща си да я повери на опеката на 27-годишния Сиера и да му предаде част от бизнес контактите си. С получената клиентела Кент основава търговската си компания „Симекс Ко”, като отваря офиса й на улицата, водеща към кралския дворец “Роял”. Фирмата е толкова печеливша, че когато германската армия влиза в Белгия през 1940 г. и Кент поема съветската резидентура, тя покрива цялата й издръжка. Чистата печалба на снабдителите на Вермахта е 1,6 млн. франка годишно и скоро те отварят клонове в различни европейски държави.
Компанията е удобно прикритие за Кент да си набавя информация за плановете на Вермахта. Когато му поръчват ½ милион алуминиеви лъжици той узнава, че Хитлер планира кампания на Изток, а приборите ще му трябват за нови концлагери. А доставката на топове тънък плат е преведена в донесение до Москва като знак за предстоящата офанзива в Африка.
След сватбата си с Маргарет, която присъства в докладите му под псевдонима “Блондинка”, двойката се отдава на светски живот. За приемите им се говори из Брюксел. Връзките на агент Кент с белгийския елит и германските офицери са толкова добри, че той получава пропуск за свободно движение, позволяващ му да изпълнява задачи из цяла Европа, включително в Холандия, Чехия и в самия Трети райх.
В края на 1941 г. Москва го изпраща да разбере защо двете разузнавателни групи в Берлин са спрели да подават информация към Центъра. Той се среща с шефовете им, дава им нов шифър и се връща със събраните сведения, сред които ценна информация за загубите на германската авиация, за подготвяното настъпление към Кавказ, за предстоящата блокада на Ленинград и за разбиването на британската агентура на Балканите. Получава лична благодарност от Сталин за тях.
Данните са толкова много, че радиостанцията на ул. „Атребат” предава по 5 часа дневно и в крайна сметка е засечена от пеленгаторите. Гестапо стига до квартирата като изключва последователно тока в кварталите на Брюксел. Радистите са арестувани. Заради небрежност някои от радиограмите, шифрите и кодовете в попадат у германците и руският „морз” е разчетен. Мрежата в Белгия е разбита.
Кент и жена му бягат в Марсилия, но през ноември 1942 г. са заловени.
Съветският шпионин е конвоиран в Берлин, където е разпитван лично от шефа на Гестапо ген. Хенрих Мюлер. Той му предлага в замяна на живота му да се включи в радиоиграта, която германците започват с Москва, подавайки им с разчетения код погрешна информация. Кент се опитва да предупреди своите като променя стила на съобщенията, обработката на информацията. Според едни в Центъра се усещат, според други – не. Но след провала в Брюксел – най-големият в съветското разузнаване през войната, в Берлин са арестувани 129 съветски шпиони (някои висши германски офицери), 47 от тях са обезглавени или обесени. Повече от 100 агенти са разкрити в Белгия, Франция и Холандия. Спират да работят 12 радиостанции и това е краят на нелегалните антифашистки групи, свързани със съветското разузнаване, известни като „Червеният оркестър”.
Кент е преместен в затвор в Париж, където продължава да предава съобщенията, които му пише Гестапо. Като част от сделката получава свиждане с жена си. По време на срещата й признава, че е съветски агент, без да й каже името си. След 9 месеца се ражда синът им Мишел.
Играта на котка и мишка между Берлин и Москва продължава до февруари 1945 г. Краят на войната вече е близо и Кент, преместен отново в Германия, успява да вербува шефа на зондеркомандата, която трябвало се бори със съветските радисти Хайнц Панвиц да мине на страната на съветите. Заедно със секретарката на Панвиц, един радист и част от архива на Гестапо четиримата бягат от затвора в Берлин и с кола, минавайки през Алпите стигат в Париж. През юни цялата компания се връща в Москва, където са арестувани и осъдени за предателство. Трепер, бившият съветски резидент е убеден, че Кент е провалил резидентурата и е помагал на Гестапо. Гуревич осъден на 20 г. за предателство и е изпратен в Сибир.
През 1955 г., след смъртта на Сталин, го амнистират и той се връща в Ленинград. Във влака за вкъщи се запознава с инженерката Лида Круглова. Седмица преди сватбата, се оказва, че са го пуснали погрешка и го връщат в ГУЛАГ. Но Лида е толкова влюбена, че го следва в концлагера. Пет години по-късно той е освободен, двамата се женят и връщат край Нева.
Първата му съпруга, Маргарет, която оцелява по чудо, не е спирала да го търси след войната, пишейки до съветските посолства в Европа, но без да получи отговор до смъртта си през 1985 г. Гуревич е на свобода, но не е рабилитиран чак до 1991 г. В края на Перестройката, една от книгите за историята на „Червеният оркестър” излиза във Франция. Мишел се свързва с автора Жил Перо й чрез него успява да намери баща си. 45 г. след раздялата им, двамата се срещат отново, но Гуревич отказва да се премести в Испания при сина си, и живее и днес в Санкт Петербург в очакване на 95-ия си рожден ден.
___________________________________________________________________________
КОЙ Е ЩИРЛИЦ
Макс Ото фон Щирлиц, щандартен фюрер от СС, с оперативен псевдоним Макси́м Иса́ев и рожденно име Все́волод Влади́миров, е литературен герой на съветския писател Юлиян Симеонов. Съветски разузнавач, работещ в Германия и други европейски страни по време на Втората световна война. Първото произведение, в което се появява е романът «Диаманти за диктатурата на пролетариата» (1974). Става широко известен след показването на тв сериала „17 мига от пролетта”, излъчен за първи път през 1977 г. В ролята е актьорът Вячеслав Тихонов.
Според агентурната легенда Щтирлиц е ограбен в Шанхай германски аристократ, търсещ закрила в консулството в Сидни, Австралия. От там е прехвърлен в Ню Йорк, а в началото на Втората световна война – върнат в Европа. Внедрен е като сътрудник в IV отдел на Главното управление за имперска безопасност към СС.
Служебната му характеристика от филма: «Истински ариец. Характер – нордически, сдържан. С колегите поддържа добри отношения. Безупречно изпълнява служебния си дълг. Безпощаден към враговете на райха. Отличен спортист: шампион по тенис на Берлин. Ерген.», се превръща в щампа на съветския разузнавач.
В сериала действието се развива в края на войната, когато Сталин поръчва на Щирлиц да провали сепаративните преговори на германците със Запада, което постига в напрегната интелектуална игра с шефа на Гестапо Мюлер. Любимото му питие е коняк, който винаги пие с цигара «Каро». Кара автомобил «Хорх». За разлика от Джеймс Бонд е хладен към жените. На подканите на проститутките отговаря: «Не, предпочитам кафе».
___________________________________________________________________________
