Пламен Старев
Събеседникът ми се представи с китайското си име, каквато е традицията тук, усмихвайки се разбиращо, напълно наясно с положението. Наричай ме Ник, ме улесни той. Това също е част от традицията. Името му е Лун Дзян Син, като по китайска традиция първо се изписва и изговаря фамилното име. Цялото име се състои от три йероглифа. Китайците, контактуващи с чужденци, си измислят най-често американско име. Така е в международните корпорации, в туристически агенции, хотели, както и на много други места, където се налага да се срещат двете цивилизации. Ник не е просто поредният китаец, с когото се запознавам. Лун Дзян Син е поредното доказателство, че Китай е Изкушението, чието откриване ти доставя изключително сензитивно и интелектуално удоволствие.
Ник живее в собствена къща, което е показател за добро материално състояние.
Майка му е учителка, бащата – охранител в частна фирма. Типично семейство от
долните слоеве на средната класа, но наличието на собствен дом му придава добавена стойност. И Ник знае това. Иска да знае повече и за света, за който почти нищо не знае. Въпреки че е завършил икономика, неговите познания малко надвишават града Гуейлин, където е роден и израсъл. Питам го колко йероглифа има китайският език. Сигурно са 4-5 хиляди, ми отговаря първоначално, но вижда, че не съм съгласен. „Може и да са повече и продължават да се увеличават”. Това вече звучи интригуващо. Лингвистите са сигурни, че има около 50 000 йероглифа, въпреки че се съмнявам някой да ги знае всичките. Първоначално един йероглиф е имал значението на една дума в европейските
езици. Учените са изчислили възрастта им на над 4 000 години. Йероглифът е рисунка, която е свързана с околния свят, свързана е със значението, което носи. С времето йероглифът за дом, който е представлявал две стени, покрив отгоре, комин, прозорци, врати и знаци, че вътре има живот, днес е опростен: две успоредни вер-
тикални черти (стените) и една хоризонтална над тях (покрива). Има знак, че има
живот вътре, има и комин. Но ги няма „излишните” врати, прозорци и други утеж-
няващи рисунъка „драсканици”. Но както и да го погледнеш – къща. Разбира се,
хоризонталните и вертикални черти не се изписват с линийка, а с четка и това е
една от огромните разлики – не между азбуките, не между езиците, а между циви-
лизациите. Едната цивилизация непрекъснато бърза, другата полага повече грижи
за себе си. В хотела поисках лист хартия да си запиша нещо. Момичето бавно
извади лист плътна оризова хартия и ми я подаде, като я държеше с две ръце и ме
гледаше в очите. И ми се усмихваше.
Ник ме изненада с мнението си, че и днес се измислят йероглифи. Ако някъде
в Китай се появи нещо ново, то трябва да бъде назовано. И ако никой, дори и учи-
теля, не знае как се изписва, то някой ще го изрисува. Но и Ник не знаеше как този
новосъздаден йероглиф ще бъде разчетен в друго населено място.
Някога да нарисуваш планина е било цяло изкуство. Старият йероглиф за пла-
нина си е направо рисунка, в която има три хълма, които са като истински. Ван Гог
е рисувал подобни пейзажи в един от ранните си периоди. Днес планина се обо-
значава с три успоредни вертикални линии (средната е по-висока) и една под тях,
почти като нашата буква „ш”.
Йероглифът за мъж звучи еднакво с йероглифа за доброта, човечност. Добре е
в семейството да има мъж, е елементарното, но и правилното тълкувание. Един до
друг йероглифите за жена и дете означават добро. Надали има народ в света, в
чието народно творчество да няма подобни аналогии. Но китайците са ги вплели
в съвремието си, това е част от китайското възпитание. За старите китайци най-
важният елемент на семейството е момчето, синът. Защото мъжът символизира си-
лата – само семейство, в което има мъж, може да бъде силно. Повече мъже –
по-силно семейство. А и защото момчето ще работи на полето, може да си намери
работа и в града. Днес безработицата сред жените е значително по-висока от без-
работицата при мъжете в Китай.
Само един китаец ме заговори по време на двуседмичния ми престой в стра-
ната. Представи се като Ким и английският му беше определено добър, за разлика
от останалите 99,99% китайци, с които опитвах да контактувам. Работеше в за-
падна компания и по време на разговора ни стана дума за „политиката на едното
дете”. Това е болна тема за китайците.
Следствие на огромното си население (днес е над 1,3 млрд души) Китай усеща
силен недостиг на храни. Изправени пред възможността да не могат да се самоза-
доволяват – това за Китай е „изключително обстоятелство”, ЦК на ККП (за по-но-
вите европейци: Централен комитет на китайската комунистическа партия) през
1980 г. разпрати Открито писмо до всички членове на партията и на младежките
партийни формирования да започнат да убеждават народа в необходимостта от
„едно дете в семейството”. Както се случва в комунистическите страни, решението
на партията става закон. Променя се Конституцията на страната. Който има повече
от едно дете, се наказва изключително строго. Законът има няколко изключения.
Ако и двамата съпрузи в едно семейство нямат братя и сестри, им се позволява
второ дете. В селските райони, ако първото дете е момиче, се позволява второ дете,
но след няколко години пауза. Законът е милостив към малцинствата. При тях мест-
ните правителства решават в зависимост от ситуацията, но почти навсякъде има
толерантност към етносите. Със заповед на правителството от 1982 г. „по никаква
причина не се разрешава раждане на трето дете”.
„Политиката на едното дете” се счита за единствения изход от растящата без-
работица и растящия брой гладни гърла. Според световната статистика само две
страни в света имат по-малко обработваема земя /на глава от населението, разбира
се/ от Китай и това са Япония и Египет. Кръговратът – по-бедните имат повече деца
и това ги прави още по-бедни – се затваря.
Ако тази политика не била въведена, сега населението на Китай щяло да бъде
с 300 милиона повече. Днес китайското семейство е: едно дете, двама родители и
четирима прародители, където са живи и здрави всичките, разбира се. В обозрима
перспектива порасналото дете ще има грижата за шест възрастни. Възрастните
определено се превръщат в тежест на децата си. Как ще се развие страната, в която
пенсионерите са значително повече от работниците?
Много дискутиран е въпросът за „малките императори”. Единственото дете
става безценно и прави каквото си иска. Как да се възпитават и обучават „малките
императори” вече е проблем на китайската образователна система. Съвсем скоро
ще стане проблем и на китайското общество.
Ако трябва да кажа какво ми направи най-силно впечатление в Китай, със си-
гурност ще ми е необходим повече от един час само да изброявам, без да разказвам.
Но сред първите неща, които бих споменал в този час, са реките. Китай има не
само прочути реки, но им отдава изключително внимание. Най-прочута е Яндзъ,
наричат я още Чан Дзян или Дълга река. С дължината си от 6380 км тя е най-
дългата река в Азия и третата в света (след Амазонка и Нил). Както Нил е била ре-
ката-хранителница на древен Египет, така е Яндзъ за Китай. Тя извира от „покрива
на света” – Тибет и се влива в Източно китайско море, като преминава през мно-
жество градове и провинции.
Втората велика река е Хуанхъ или Жълтата река (по течението си има много
жълто оцветени наноси). С дължината си от 5500 км тя е седмата по дължина река
в света. Тези две реки са свързани чрез Великия канал. Със своите 1800 км той е
най-голямото водно съоръжение, сътворено от човешка ръка. Започнат е през 486
г. пр.Хр. и по него дори сега се строи. За повечето хора водният транспорт е почти
отживелица. За китайците той е от изключително важност. Китайското правител-
ство свърза трите си най-големи реки в общ възел, така че по вода може да се пре-
коси огромна част от територията на страната.
Може да си видял стотици исторически забележителности на Китай, но не си
ли пътувал по река, задължително трябва да се върнеш там.
Моята река е Ли – главната река в северозападен Гуанси. Извира от Котешката
планина, която е най-високата планина в Южен Китай. По нея пътувах само 83 км,
но ценителите на природните красоти знаят, че това е един от най-впечатляващите
преходи на планетата. Познат е като най-голямата и най-красива естествена сцена
в света. Китайците наричат този участък „Най-доброто под небесата”. Много поети
са възпели този край. Най-известен и най-цитиран сред тях е прочутия Хан Ю от
династията Тан, който възхвалява гледката в рими: „Реката лъкатуши като синя ко-
принена нишка/ Докато хълмовете се издигат като зелени нефритови диадеми”.
Покрай реката са стотици величествени хълмове със странни форми, които си
приличат, сякаш са произлезли от утробата на една богиня. Те имат причудливи
отражения в кристално чистата вода. Тези форми са родили безчет легенди. Ми-
навамe покрай хълма, на който жена с бебе копнее за съпруга си, малко по-нататък
са Деветте коня, още по-нататък са Петте пръста, Четящото момче…
Някъде между тях е старото рибарско селище, чието корени се губят преди по-
вече от 1700 години. И днес местните рибари ловят риба в реката. Използват по-
знатите ни мрежи и въдици, но и малко познатите ни корморани. Птиците обичат
да похапват рибка, но в ръцете на местните те се превръщат в ненаситни хищници.
Кормораните лениво се клатушкат на типичните бамбукови гребла на местните ри-
бари, докато не ги пуснат в действие. Стопаните им ги хвърлят във водата и кор-
моранът прави най-естествено нещо – търси си храна. Намира я, налапва я, но не
може да я глътне. Впрочем рибарите са милостиви, като са дали възможност на
„ловците” си да поглъщат по-дребните риби. Но по-едрите не могат да бъдат
глътнати по една много проста причина: около шиите на птиците има леко затег-
ната връв. За да се спаси от рибата в гърлото си, корморанът се стрелва към стопа-
нина си, който с леко притискане на шията измъква рибата и я хвърля в коша, а
корморанът е отпратен за нов улов. Птицата никога не е сита, рибарят никога не е
доволен от улова. Тъй като рибата никога не свършва в огромната река, уловът със
сигурност е достатъчен за рибаря да нахрани семейството си, а и да продаде нещо.
По течението на Ли по цял ден се движат кораби, пълни с любопитни и гладни
туристи. А местната риба, местните костенурки и местните раци са истински де-
ликатес. От двете страни на брега има чудесни плажове и безброй малки ресто-
рантчета. Някои от тях поразително напомнят фургоните, в които пържат риба по
нашето Черноморие. Разликата е, че в Китай рибата задължително е прясна. Про-
дават само местна бира, от която най-добра е Ли Циен. Страшно върви с бирената
риба (Beer fish), която е мечта за гастроманиаците, но ако не можеш да ядеш люто,
я заобикаляй отдалеч. Хигиената не е на висотата, на която е свикнал да я качва
европеецът, но това е дълга тема. Облизвайки си пръстите от вкусната риба и през
ум не ти минава да питаш за подробностите.
Яншуо е малък за китайските мащаби град – само 300 000 жители. Както в
цялия окръг Гуейлин, и тук живеят много малцинствени групи – Джуан, Яо, Хуей
и др. Стара местна пословица гласи: „Пейзажите на Гуейлин са най-прекрасните
на света, пейзажите на Яншуо превъзхождат гуейлинските”.
Също в началото на моя час, в който най-накратко бих изброил какво най-
много ми харесва в Китай, бих споменал много красивите китайки, които можеш
да срещнеш буквално на всяка крачка, независимо дали в 18-милионния Шанхай,
милионния Гуейлин или „малкия” Яншуо. Не може да се пропуснат китайските
перли, дори само защото страната продава 96% от перлите по света. Те действи-
телно са прекрасни и могат да развълнуват всеки, който обича красотата. В двора
на голям „магазин” (с мерките на софийски мол) за перли гръмогласен американец
разказваше как портфейлът му е останал девствен този ден. Изкушенията действи-
телно са големи: първо красива китайка ти разказва прелестната история на пер-
лите, разбираш разликите между истинските и изкуствените, между натуралните
и култивираните. След това гледаш ревю, по време на което се чудиш на какво да
се удивляваш най-много – на елегантните девойки, на пъстрите им дрехи или на
прекрасните огърлици, обеци и гривни. После влизаш в няколко просторни поме-
щения, където са изложени накити от по 10 долара, както и перли за по 100 000
долара. Има и по-скъпи. Жената на американеца определено му беше сърдита.
А коприната? Когато са я видели за първи път, римлянките надали такъв исте-
ричен вопъл „Искам я!”, че и най-загубените римски търговци разбрали, че тя ще
им донесе несметни печалби. И се заформил един път от вътрешните, дълбоки про-
винции на Китай през централна Азия до центъра на Рим, който в един съвсем не
кратък миг от човешката история е бил центърът на цивилизования свят. Неочаквано
Китай, посредством една гъсеница, става фактор в световната естетика, със съще-
ствен принос за красотата на по-облагородената част от света. По пътя, наречен
Пътят на коприната, са пренасяни и много други „вълшебства” на Изтока, като про-
чутия китайски чай, не по-малко прочутите злато и слонова кост, порцелан, екзо-
тични животни, растения, билки…
Покрай този път Изтокът е променил много европейски навици и вкусове. В
началото пътят е бил един и е започвал от Сиан. После пътищата станали много.
По тях са се придвижвали хиляди хора с хиляди животни, натоварени с безценна
стока. Постепенно за тях са се изграждали прекрасни сараи за богатите търговци и
не толкова изискани места за спане за керванджиите (най-често в естествени или в
изкуствени пещери). Може би световното хотелиерство и ресторантьорство са про-
излезли от тук? Постепенно е нараствал броят на стадата и площите на посевите,
необходими за приготвяне на храната… Постепенно се създавали селища, после
градове, по-късно и държави. В този аспект приносът на Китай към световната ци-
вилизация тепърва предстои да се доуточнява.
В края на работния ден в десетките хиляди китайски градове може да се на-
блюдава една и съща гледка: на светофарите чакат стотици, дори хиляди велоси-
педисти и моторетки. Гледката е впечатляваща: докъдето стига погледът, дотам са
наредените в плътни редици возила, които разчитат предимно на педалите. А иначе
само за последната година в Китай са продадени 12,7 милиона автомобили, което
е с 44% повече спрямо предишната година. Китай стана най-големият пазар на ав-
томобили в света. Такива темпове дори и най-могъщите автопроизводители и най-
развитите икономики не смеят да сънуват. И това съвсем не е единствената област,
в която Китай предизвиква въображението. Дребната подробност или лошата но-
вина е, че Китай предпочита да се самозадоволява. Когато имаш милиард и триста
милиона консуматори, това не е никакъв проблем.
Китай има едно изключително оръжие, което е ефикасно както по време на
криза, така и по време на бурно развитие. Държавата го използва много успешно
и в двете ситуации. Това е юанът. Стойността на китайската валута не се определя
от търсенето и предлагането, както е в развитите икономики, не се определя дори
от еврото, както е у нас. Китайските власти правят нещо много просто и ефикасно:
регулират юана, като го купуват или продават на международните пазари, включи-
телно като изкупуват публичния дълг на САЩ. Заедно с Япония, Китай държи 45
на сто от американския външен дълг.
Нито един китаец и нито един чужд инвеститор не може да прави каквото си
иска със собствените си пари без специални разрешения. Юанът показва странна
привързаност към долара, която съвсем не е следствие на външни фактори и затова
поддържа постоянно силното главоболие на американските и европейските ико-
номисти, финансисти и търговци. Пада ли доларът, юанът се обезценява, не към
долара, а към всички останали валути. Което прави китайските стоки безпреце-
дентно евтини на световните пазари. Неслучайно Китай стана най-големият изно-
сител в света през 2009-та, изпреварвайки Германия. Евтиният юан прави туризма
на Китай изключително атрактивен.
В Китай не е евтино, без да е скъпо. Илюзия е да се мисли, че след като по со-
фийските магазини могат да се купят прекрасни тениски и памучни блузи за по 3-
4 лева, в Пекин ще са по левче. Не са. Но хората не тръгват към Китай, за да си
купуват тениски. Тук има по-интересни неща.
Чувал ли са за китайската културна революция, ме попита Ник в желанието
си да ме изненада. Да, казах съвсем лаконично. Аз не съм, ми отговори и този път
ме изненада. Може да не е учил в училище или в университета, но защо майка му
и баща му нищо не са му разказвали? Или иска нещо друго да ми каже?
Помолих го да ми изпише йероглифа „Ли”, за да запазя спомена за реката. Кое
„ли”, ме попита Ник. Оказа се, че той знае пет йероглифа, които се произнасят „ли”,
но се пишат различно и означават съвсем различни неща. Бях се убедил, че йерогли-
фите не са силната страна на Ник. Колко ли значения има тази проста дума „ли”?
Колко ли значения има усмивката, която не слизаше от лицата на събеседниците ми?
След два часа катерене, след преминаване край невъобразимо красиви къщи и
къщички с причудливи форми, след срещи с десетки странно изглеждащи, но много
симпатични и дружелюбни китайци от различни малцинства, се изкачих на 1916
метра над морското равнище на върха на терасите Лундзи. Започнали са да ги из-
граждат по време на династията Юан (1271-1368). Днес хора от малцинствата се пре-
хранват от тях, точно както са се изхранвали десетки поколения техни
предшественици – по най-простия възможен начин, орейки земята, засаждайки я, ча-
кайки благодатния дъжд, събирайки реколтата, продавайки излишъка…
Под мен, докъдето стигаше погледът, се простираха оризовите тераси на малцин-
ството Дзинкън Яо, оризовите тераси на малцинството Даджай Яо, и оризовите тераси
на малцинството Пинган Джуан Яо. Гидът посочи една точка в далечината и ми каза
„Мястото се нарича Седемте звезди и Луната”, малко по на запад бяха Деветте дракона
и петте тигъра. Древните са наричали това място „Несравнимото с нищо под небес-
ата”. Тук важат единствено законите на природата. Което прави Лундзи едно от най-
прекрасните места, които може да види човек. Тук има повече цветове, отколкото
окото може да възприеме, повече извити линии, отколкото са описани в геометрията.
И тази гледка се променя всяка минута, всеки ден, всяка седмица, всеки сезон.
В един парк край Яншуо видях дърво, наричано Банян. То бе на над 1400 го-
дини. То е съществувало, преди да съществува българската държава. И това съвсем
не е най-старото дърво на територията на Китай. 
Даже не бих го наредил сред най- забележителните неща в моя списък. То е просто една от безбройните енигми на изкушението Китай.
