Гледачката на карти таро ме вкамени с думите си.
За първи път я виждах – мулатка от Марсилия, млада и едра, която врачува по двайсет минути за 10 евро в крайпътно кафене в Брюксел. Не се стисках за двайсет лева. Попита ме за рождения ден и малкото име. Накара ме да избера пет-шест карти, подреди ги тайнствено. И заговори такива неща, които нито аз, нито близките ми сме подозирали. Изля не само майчиното ми мляко, ами му направи морфологичен анализ.
„Ти знаеш формулата на щастието: да пътуваш и да се връщаш, да си обичана, и да имаш работа. Правиш това, за което си призвана. Дарбата ти е да пишеш, да разказваш и още ще обикаляш по света…”.
Към края на сеанса ме скастри: „А научила ли си сина ти да обича?”
Ето над този въпрос размишлявам оттогава. Училища, университети, уроци… Но как да преподам на децата да избират с кого и за кого да живеят, всеотдайно и с достойнство? Как любовта да подсилва кариерата им, не да я смачква? Примерите, които им даваме – добри или лоши, достатъчна школа ли са?
Затова бих се радвала и вие да ми пишете – може направо оттук. Ако пък ви се чете за чудни пътешествия, попаднали сте на точното място. Както и ако се чудите какво да сготвите довечера, и какво готвят по света – да ви е сладко!
Милена,
Покрай другото, пътешественик и разказвач на приключения
