Най-леко пиша, когато на печката къкри някоя тенджера. И не съм само аз, разбира се. Покойна вече авторка на исторически романи е описвала как се надига, когато е потънала между редовете и главите на книгите си, за да разбърка тиквичките – да не загорят. Редица френски актьори се вихрят в кухнята с повече страст, отколкото на сцената.
Готвенето укротява суровите реалности, някак си подчинява първичното – само че така изглежда привидно и изобщо не е цялата истина. Изплъзва ми се в момента името на онзи англичанин, който след томове сериозна литература посвети вдъхновен трактат за картофите – и изследва свойствата им да се разваряват или да остават твърди, да са сипкави или воднисти според предназначението. Нима Исабел Алиенде си спести книгата „За афродизиаците” – която си е чист готварски тефтер, свързан с шифъра на сексуалния трепет. Подправките са движещ мотив в историята и в развитието на човечеството, стимул даже и за завоевателите.
Заради всичко това не си представям уебсайт за приключения и пътешествия без ясна и вкусна секция за рецепти. Проблем е само, че не обичам да подреждам, и рецептите тук са безразборно изброени и във всевъзможни стилове. Защо обаче да не почнем с нещо съвсем обикновено: прилича на циганска баница?
Топ супа
Зимно задушено
Писюр яхния
Соленки – незаменими
Изискана белгийска крем-супа
Желирано кисело мляко
Яйца, загнездени в кайма
Чалбур
Празът – като основа за риби
Лимонов пай
Печено прасе без прасе
Кайзерска бърканица
Сосът Тонато
Шарени питки
____________________________________________________________________________
Просто обелвате един-два портокала, но с нож и ги нарязвате напречно на филии.
Подреждате ги красиво и ги поръсвате с канела, без да я щадите.
Дотук е повече от диетичен!
Дали ще ръснете и пудра захар и дали ви се намира листо от мента или джоджен, си е чиста екстра. Десертът е прекрасен, ако сте сервирали тежки ястия и обилно меню.
Топ супа
Тази лесна супа претендира за челно място в класациите по вкуснотия.
В тенджера с не повече от литър и не по-малко от половин литър вода се разтопяват четири триъгълника топено сирене от избрана от вас марка, важното е да е топено сирене, на което сте му махнали станиола. Може също с четири правоъгълни листчета с чедър, ементал, гауда – каквото ви се прииска или каквото ви се намира в хладилника.
Докато заври, водата се превръща в хомогенна млечно светла течност, в която пускате 1 картоф, нарязан на кубчета и 1 глава наситнен лук.
Ако имате вдъхновение за екстри, може и половин пръчка праз, но на малки парченца, както и целина на листа или от грудката, както и пащърнак – обелени и с размера на зарчета.
Супата къкри леко, докато омекнат зеленчуците – но това става за 10-15 минути.
Отстрани в малко тиганче се стопява масло колкото бадем и в него се загрява с разбъркване за минута-две един настърган морков.
Добавяте го към варивото и сервирате благоухаещата Топ супа – т. е. от топено сирене.
Парче свинско, между половин и един килограм, се набучва с ножа и в дупките се пъхват като клин парчета чесън, морков и салам. За едно парче месо отиват 2-3 скилидки чесън, половин морков и 2-3 шайби салам, най-добре е да е сух шпек, може и луканка. Клиновете се нарязват с по един остър ъгъл, за да влязат в месото .
Така шпекованото месо се посолява, търпи и малко червен пипер, слага се в тава с една кафяна чаша вода и се залива с не повече от 2-3 супени лъжици олио. Отстрани може да се нареже и другата половина на моркова, както и някоя чушка или тиквичка, ако са ви под ръка. Долива се кафяна чашка вода и се пече във фурната за около половин час, като от време на време се залива със соса и се обръща, за да хване равномерна коричка.
Преди сервиране се нарязва на порции, сосът отстрани служи при сервирането – върви с бял ориз или картофено пюре, както и с печени червени чушки.
Писюр яхния
Не знам какво значи „писюр”, сигурна съм, че няма общо с Манекен Пис в Брюксел и подозирам, че думата има персийски или арабски корен, още повече е яхния. Така опитната ми приятелка зъболекарката д-р Снежка Чипилска нарича едно основно ядене, което се приготвя относително бързо и лесно с класическите продукти, и многократно е доказано, че има власт над мъжете.
Кайма – ама от месо, в количество между четвърт и половин кило се омесва с непълна кафяна чашка ориз плюс сол и чубрица. Разбърква се, оформят се кюфтета с големина колкото яйце, които се овалват в брашно.
В тенджера на печката се задушават 2-3 глави лук – с олио и с малко вода, в подходящия момент се прибавя лъжица червен пипер и един буркан белени домати. Не пречи, ако са прясно обелени, нито ако са от консерва. Към тях се прибавя една кафяна чашка вода, и когато сместа заври, в нея се пускат кюфтетата. Котлонът се намалява – да къкри едва доловимо, като в него се слагат 3 дафинови листа и 4-5 зрънца бахар. От време на време се разбърква, но не му трябват повече от 15-20 минути. Накрая може да се поръси с магданоз или с джоджен.
Докато къкри, може да направите таратор, защото комбинацията си заслужава.
Парче сирене – четвърт или към 300 грама се натрошава с вилицата и се разбърква с едно размекнато малко пакетче масло, 1 яйце и 1 белтък (пазим втория жълтък за намазване отгоре), една трета чаена лъжичка сода бикарбонат, поръсена над 2 супени лъжици кисело мляко, 2 чаени чаши брашно, половин чаена лъжичка сол и 1 чаена лъжичка ким на зрънца. Тази смес се оставя за 2-3 часа в хладилника, може и да пренощува там. После се разточва съвсем леко върху още брашно до дебелина от половин сантиметър. С формички, чашка или резец се изрязват соленките. Намазват се с жълтък и понасят още малко ким да им се сложи отгоре. Не е необходимо да се намаслява тавата, в която ще ги пъхнете във фурната, а може и да ги разположите върху специалната за целта хартия за печене.
Опичат се даже по-бързо, отколкото сте очаквали – за десетина минути са готови и миришат така, че провалят всяка диета. Веднъж случайно ги направих не с бяло, а с ръжено брашно – и станаха още по-превъзходни.
Всякакви налични зеленчуци – морков, праз, глава лук, картоф, домат, целина, тиквичка, може и парче обелена жълта тиква цигулка, магданозени стръкчета, пащърнак – заедно или самостоятелно, не всички, а каквито имате – се изчистват и се задушават леко с масло. Преди да загорят – но когато заради моркова придобиват леко карамелен нюанс, им се добавя топла вода и се сваряват добре. Пасират се и се постарайте да не им слагате много сол.
Супата се сервира или с крутони, или с 1-2 капки течна сметана за дизайн и красота, или както си е – диетична и витаминозна.
Това е елегантен и икономичен десерт, който се приготвя във високи прозрачни чаши. Изплакват се още веднъж и в тях се нареждат дъхави плодове – малини, ягоди, праскова, кайсия, касис, боровинки, мандарина, банан, обелено манго – каквито е предоставил семейният бюджет.
Пакетче желатин се разтваря съгласно упътването в студена вода, докато набъбне. В това време завира непълна чаша вода и го преливаме в нея. Само разбъркваме и го дръпваме от огъня.
Докато набъбва желатинът, в купа разбиваме 1 буркан кисело мляко с непълна чаша захар и голямо пакетче ванилия, трябват поне две от малките, които струват по три стотинки. Важно е млякото добре да поеме захарта и да се получи сладка хомогенна гъстота. Към нея прибавяме желатина в момента, в който кипне на печката.
С тази бяла струя покриваме плодовете и изстудяваме чашите в хладилника. Най-вкусно е да се сервира на следващия ден. Красиво е отгоре да се бодне лист от мента.
Тази рецепта съм прихванала от приятелката ми Ина Хаджиминчева, и по-точно от златните ръце на майка й Мила Орешкова.
Яйца, загнездени в кайма
Гениални са за студенти!
В сгорещения тиган на печката се капват няколко капки олио и се слагат към 300 г кайма. Може преди това да се задуши глава лук и върху него да се метне каймата. Може като екстра след лука да се сложат да омекнат парченца зелена и/или червена чушка, както и магданоз – така гнездата стават красиви като мозайка. Но може и без лук, и без чушка – зависи колко сте гладни.
Каймата доста бързо, с разбъркване за 2-3 минути, е готова, опържена. С дървената лъжица, с която сте я разбърквали, си разбутвате малки вдлъбнатини, в които чуквате по 1 яйце и посолявате. Когато то се забули, т. е. след още 2-3 минути, внимателно се прехвърля в чиния. Ако не му се нахвърлите веднага, може да си поиграете и не просто да поръсите, а да порисувате отгоре с червен пипер и чубрица.
Печено прасе без прасе
Ако мъжът ви е поканил приятели да гледат мач у вас, тези рецепта е най-сигурният начин да им скриете топката. Ще има да разправят легенди за таланта ви в кухнята, а усилията са елементарни и си струва да вкарате този гол със следните:
Продукти: Бутер тесто – 1 пакет Магданоз – 1 връзка Пастет – 200- 250 грама Телешки салам – 250 грама Шепа маслини – най-добре зелени без костилки 1 глава лук Масло колкото орех 1 яйце.
Приготовление: С маслото първо намазвате тавичката, където ще разположите „печеното прасе”, а с остатъка от него и с половин кафяна чашка вода задушавате в тиган нарязаната глава лук. Ако имате стрък праз, може да го предпочетете при задушаването. Когато лукът омекне, а водата се изпари, дръпвате тигана от огъня и добавяте останалите съставки на плънката – нарязания на дребно салам, маслините – също нарязани, пастетът. Яйцето – също, като отделите 1-2 чаени лъжички от жълтъка за „кожичката” на „печеното прасе”. Разгъвате бутер тестото и го покривате с нарзания магданоз, леко го притискате, за да не се движи. Изсипвате цялата плънка отгоре и навивате на руло. Рулото разполагате в намаслената тава, придавате гланц с отделения жълтък и пращате прасето в затоплената фурна. Печете на 230 градуса в продължение на 20-тина минути, докато „прасето” ви повика отвътре с неустоимо призивен аромат. Проверете дали е добре изпечено и отдолу. Това ястие принадлежи към семейството на западноевропейските кишове, вкусно е, засища и стои красиво като паста от соцсладкарница – нали сте виждали руло, нарязано напречно? Поднесете с бира или червено вино, каквото обича компанията.
Казйзер шмарен е изобретен през 18 век за капризните австрийски владетели, или поне такива легенди се носят. Този сладкиш обаче е по-висш пилотаж от всекидневния кекс, макар че продуктите са почти същите. Разликата е като от изтока до запада, от ориента до оксидента. Количествата на продуктите тук по-надолу са съобразени с финансовата криза из цяла Европа и са за две порции и за малка кексова форма. Ако бюджетът, семейството, апетитът или съдовете ви са по-големи, просто умножете дозата.
Продукти: 50 грама масло, 1 кафяна чаша мляко, 2 кафени чаши брашно, 2 яйца, Пакетче ванилия, Половин чаена лъжичка сода бикарбонат, Сокът на един лимон, Две пакетчета канела, Шепа стафиди, 50 грама черен шоколад.
Приготовление: В кексовата форма се разтопява 50 грама масло, като равномерно се наслоят и отстрани на съда. Целта е в средата остане течно леко препърженото масло. Отстрани се смесват продуктите, изброени преди канелата. Разбърканото тесто трябва да е по-рядко от обичайния кекс и по-гъсто от смес за палачинки. Излива се на струя върху разтопеното масло в тавата, като леко се разбърква, за да проникне топлото масло сред съставките. Прибавяте на равномерни, но къси разстояния стафидите и черния шоколад, начупен на парченца, и без да го пестите. Когато ефектите потънат в тестото, обилно поръсвате повърхността му с канелата и отново леко разбърквате, за да проникне тя милиметър-два под повърхността. Отгоре поръсвате с още кристална захар и пъхвате сладкиша в загрятата фурна на 220 градуса за около 20 минути. Не бързайте да го извадите, когато прецените, че е готов. Просто спрете фурната и отворете вратичката, за да се темперира постепенно сладкишът. Чак 15-тина минути след това ще е готов за ядене, но търпението ви ще е възнаградено.
Принадлежи на италианската класика и още от ренесанса с него са поливали тънко нарязан телешки ростбийф. Майсторството обаче е в соса.
Продукти: Телешки ростбийф – като база Консерва риба тон Половин кафява чашка олио от гроздови семки 2 жълтъка Горчица, 2-3 супени лъжици бяло вино, Бял пипер и Каперси.
Приготовление: В блендер се смесва консервата тон с олиото от гроздови семки, жълтъците, горчицата, пипера и виното. Когато постигнете гъста хомогенна смес, поливате с нея филиите крехко телешко печено, и без да щадите, хвърляте отгоре каперси, поне по 15-20 за всяка порция. Има смисъл да се поднесе с препечена филийка или с топъл хляб, и с каквото е останало от бялото вин
В купа с брашно (поне половин кило, но зависи колко гърла сядат на трапезата ви) внимателно се размесва 1 чаена чаша кисело мляко, шупнало от 1 чаена лъжичка сода, с 1 супена лъжица сол, 1 или 2 яйца, 3-4 супени лъжици зехтин и 1 чаена чаша надробено бяло сирене. В тестото може да се сложат нарязани на дребно сушени доматчета, маслини без костилки и магданоз, веднъж дори сложих тиквичка, накълцана на дребни парчета. От така полученото тесто се правят топчета с големината на кюфте и в средата на всяко от тях се слага по едно кубче кашкавал. След това топчетата се закръглят и се отъркалват в брашно, за да не изтече кашкавалът при печенето. Подреждат се в намаслена тавичка и се изпичат в силна фурна. При изваждането се намазват отгоре с краве масло и се изяждат още топли.
