Карах алпийски ски в центъра на Брюксел, в средата на равната като тепсия Белгия.
Не, не съм сънувала. Невъзможните неща се случват само от амбиция – ако силно ги искаш.
Белгийците неустоимо си мечтаят за планини и през декември 2011 г. си построиха истинска ски писта върху нищожната денивелация до Кралската библиотека. Няма шега! Трасето се простря на 155 метра дължина върху скромното възвишение, наречено Хълм на изкуствата. Заради повея от Гълфстрийма тук рядко пада сняг, но има оръдия за изкуствен – и ето ти вълшебна мъничка писта!
Тук поданиците на крал Албер II, завиждащи на държавите, дарени от географията с релеф, водят децата си да се пуснат по склончето и да се научат как се стягат щрамерите на скиорските обувки. Практично e: 20 минути удоволствие струват 2 евро. В цената влиза и движещата се пътека (вместо лифт) и пълен спортен екип – каска, сигнална жилетка, щеки, обувки и ски с монтирани автомати.
Организация – като часовник. Влизаш, попълваш си номера на обувките, височината и теглото, и за по-малко от 5 минути си преобразен като в Кранска Гора и даже си получил инструкции.
Момиченца с дълги градски лодени по вкуса на майките, и маскирани момченца – малки дяволи и дядомразовци – се пързалят, въргалят се в снежната приказка и крещят от удоволствие. Край пистата са вдигнати хижи – с греяно вино, шампанско и ликьори за подкрепление на родителите, и всички заедно са щастливи в алпийската илюзия.
Всичко може! Щом можело да се карат ски почти на нивото на морското равнище и в сърцето на евроинституциите, не е чудно и че в равната като тепсия Белгия са продадени през този месец повече стоки за белия спорт, отколкото да не казвам в коя високопланинска държава.
Амбицията дърпа прогреса след себе си. Древна латинска поговорка ги е научила: Sivispotis!
Ако искаш, можеш!
