Студ и вятър сковават Огнена земя през август
Милена ДЕЛ ФУЕГО ДИМИТРОВА,
Патагония, Аржентина
В
Ушуайя попаднах най-напред в затвора.
На майтап – ама в затвора, и то във възможно най-далечния – на обратния край на земята. Килии, студени коридори, вериги и гюлета за краката в оглушителен съпровод на оркестър като от военните филми – къде ме довя, Боже?
Отивах на официално тържество за скиори и екстремни туристи в последния град на света на Южното полукълбо, само на 600 мили преди Антарктида. Церемонията трябваше да се състои в градския музей, а той се оказа страховит зандан. 
Не се бях окопитила от трансатлантическия полет, от смяната на сезоните, от близо 40 градуса температурна разлика. 
Ушуайя е топ-курорт за скиори над световно известно пристанище, откъдето тръгват експедициите за Белия континент, включително и българската.
Точно тук, в последния триъгълник земя на Латинска Америка зъберите Андите се гмурват под морската повърхност, преди да „изплуват” заледени в пояса на Антарктика. Морска ли казах? Тихият и Атлантическият океан сливат тук водите си, няма друг град оттук до полюса и даже американските магистрали свършват като отрязани с ножица в близката околност. От пръв поглед градът е стегнат като в сандвич между зли остри върхове, покрити със сняг, и леден океан с яхти и кораби, натоварени с разноцветни контейнери.
Ушуайя преживява целия ХХ век като каторга, като Гулаг или Сибир на Южното полукълбо. От противоположната страна на глобуса през август вият най-лютите фъртуни. Заради вятъра от Белия континент температурата от минус пет се усеща като минус трийсет и пет градуса. Самата природа навява страшни предчувствия и не дава шанс за оцеляване, ако замръкнеш на открито. 
Няма нито едно ядливо растение в местната флора и много малко животински видове
оживяват при тия ледени условия. Едва ли има на земното кълбо по-безнадеждно и по-зловещо място от Ушуайя – на света накрая!
Архипелагът е открит за света през 1520 г. от Фернандо Магелан. От кораба мореплавателят виждал огньовете на местните племена, не слязъл до брега, само го кръстил Огнена земя – Тиера дел фуего. Два века по-късно се появят англиканските мисионери, за да просвещават туземците и да ги облъчат с божията благодат. Едни от първите просветители са Жозе Бовоар, Дон Боско, Падре Алберто Де Агостини, монахинята Мария Оксилиадор.
Република Аржентина е основана преди двеста години, а предложението южната й част да стане наказателна колония отправя през 1883 г. президентът Хулио Аргентино Рока. Аргументира се със световната политика и сочи, че по същото време Франция заточва непокорните си граждани в Нова Каледония и Алжир, а Англия праща неудобните поданици в Австралия. А тежките гюлета, привързани с вериги за краката, заличавали разликата между криминалните и политическите затворници.
Шоково или авангардно, днес Министерството на туризма рекламира екстремни преживявания „На края на света” и сервира първия коктейл в … автентичния пандиз. Построен през 1902 г., когато бил обитаван от над 600 осъдени, и доскоро служил по предназначение.
На шега – ама доста зъбата шега връчват „Лиценз за свобода” на скиорите и закоравелите туристи. В него пише, че от тази вечер, от еди-колко си часа са свободни – с дата, подпис и печат. Без тапията не те пропускат да излезеш навън в зимната нощ.
Денем пък не е изненада, ако за час се смесят мъгла, буреносни облаци и сняг. Ураганът смита преспите и ги вдига във вретено като торнадо, преди да запрати скрежа в лицата на минувачите. Вихрушката вледенява не само крайниците, а и костите.
При този климат трудно вирее романтика, по-скоро по скалАта му си мерят стоицизма (и авантюризма?) десетки експедиции. Кой друг би се прежалил да дойде в Ушуайя, на света накрая? Дотук доплуват или долитат три типа пришълци: Моряци, скиори и екстремни туристи. Цяло лято (от наша гледна точка, защото в Огнена земя зимата е през август, а лятото – през февруари) в зъберите на Патагония тренират националните отбори на Италия, Хърватска, Германия, както и звезди на алпийския спорт по индивидуални програми. Перфектно е за слалом, става и за световна купа, стига да не беше толкова далеч! Иначе не се оплакват от липса на туристи – повече от два милиона скиори идват само от Бразилия всяка зима. Освен алпийски ски и сноуборд, знаменито и масово се тренира ски-бягане, като развлечението са снежни скутери, екскурзии със снегоходки – широки равни платформи под ботушите, и шейни с кучешки впрягове.
Заради зверския студ снегът по пистите на Андите не се топи, а постоянно се натрупва с довяваните преспи. 
Молекулите му не познават течното агрегатно състояние и покривката е суха, не прозира и не лепне по ските.
Една мода в екстремния туризъм обаче сочи как се вади злато и от тази безутешно замръзнала земя. В Ушуайя, която е безмитна зона, всичко се продава с етикет „Краят на света”. Въпреки това цените са свръх високи за Аржентина, съизмерими с цените в Европа плюс всички възможни такси. Колко души обаче измежду познатите ви могат да се похвалят, че са стигнали до края на света?
В представата ни за нормален туризъм например влиза лятна ваканция на морето. Обаче в Америка за туристическо постижение се смята да покориш като по меридиан отсечката от Аляска до Антарктида. Тази ярко сияйна химера заразява както маниаците на оф-роуд – с мощни джипове 4х4, така и по-амбициозни семейства с деца и не чак толкова скъпи автомобили.
До Ушуайя се стига и по Националния път № 3 на Аржентина, но това шосе ненавсякъде прилича на магистрала. То свършва тук, а до другия край на екстремната дестинация в Аляска, почти до Северния полюс разстоянието е точно 17 484 км.
Ето тези 17,5 хиляди километра палят фитила на екстремния турист! Някакъв странен мексиканец тръгнал даже с велосипед по обратния път от Ушуайя на север към Анкоридж, само че никой повече не чул за него, поне тук.
Само до Буенос Айрес, аржентинската столица се стига след 3079 км. Може да се мине и с автобус за три дни, с параход или яхта за половин месец и разбира се със самолет за по-малко от четири часа. Миниатюрното летището в Ушуайя е не по-малко зрелищно от знаменития аеропорт на Сингапур: металните птици кацат върху откъслек земя сред ледове и океански вълни, и времето редовно се подиграва с разписанието.
Оше по на юг от Магелановия проток двата най-големи океана в света се срещат в един канал, почти невидим върху училищните глобуси, но важен за корабоплаването през ХХ век. Открива го през 1830 г. капитан Робърт Фиц Рой, който потеглил с два кораба да подготви експедиция на Чарлз Дарвин, за да търсят доказателства за произхода на човека и света. Единият от корабите на Фиц Рой се казвал Бийгъл и станал кръстник на най-краткия път между двата океана. Каналът е широк между 6 и 14 метра, като служи и за граница между Аржентина и Чили.
Който стигне до Ушуайя, се възнаграждава с морска екскурзия – катамарани бродят от единия до другия край на канала Бийгъл и удоволствието си заслужава. Стига се до Фара на разузнавачите. Живописната червена кула на фона на мръзнещото море се поддържа само с техника, щото няма условия за човешки живот наоколо. Това е предпоследното светило преди Южния полюс. Следващата спирка е на Острова на тюлените, където дебелокожи морски лъвове съжителстват с колонии от корморани. Отдалеч едрите едри птици с черни и бели пера приличат на пингвини и са доста по-различни от изцяло черните корморани по нашето море.
Няколко първобитни племена са обитавали тези земи съвсем доскоро. На отсрещния бряг на Канала Бийгъл живее последната чистокръвна яманас – 80-годишната Кристина Калдерон. Яманас ходели изцяло голи – или поне в предишните времена, за разлика от другото племе силкнам, които се намятали с животински кожи. Яманас мажели телата си с тюленова мас и поддържали горящи огньове и в колибите си, и даже в средата на канутата, с които ходели на лов. Като причина за изчезването им учените сочат болестите на новото време. Нудизмът, казват, ги пазел! Студът и валежите не позволяват да изсъхнат напълно горните им дрехи, а в мокрите облекла се развъждали вируси.
В музея на яманас разказват, че предците им били значително с по-едри фигури и телесни пропорции от мореплавателите. Гледани откъм океана, местните впечатлявали европейците с огромните крака – „пата гонес” с местни думи и оттам цялата област понесла името Патагония.
След пътешествията си преди шест века Магелан бил дарен с правото да стои с шапка в присъствието на краля. Моряшката традиция повелява който мине нос Хорн, също да не си сваля капата пред държавните глави. За съвременния туризъм да се стигне до Ушуайя е също толкова екстремно приключение, колкото навремето бил хаджилъкът до Божи гроб. Затова на края на тази пощенска картичка от Ушуайя, на света на края, се подписвам:
Милена ДЕЛ ФУЕГО ДИМИТРОВА
