Ултрамодерните терми в Белгия плакнат от векове крале, кралици и аристокрацията на цяла Европа
Милена ДИМИТРОВА
Специално за сп. „Ева”
Има поне две теми, по които веднага съм готова да споря.
Че Белгия била скучна и заспала държава.
И че СПА не значело нищо друго освен „здраве чрез вода” – „Sanus Per Aqua”, от латински.
На някои това обяснение им стига, обаче ще ги скъсат в „Стани богат”. Спа е романтичен град в източния край на Белгия и това е верният отговор! Легионите на Римската империя били разквартирувани по тези земи и оттогава се понесла славата на минералните извори на Спа. Толкова се прочули, че и в английския, и в японския език не друго, а името на град Спа се превръща в нарицателно за здравословно отпускане и за всички екстри в банята и в басейна.
Не че си падам да споря или да възклицавам, а възторгът си има почва. Случвало ми се е например във Финландия след сауна да скоча – ама рипнах със засилване, нажежена от сауната, в току-що пробитата дупка в леда на повърхността на езерото отвън. В Йордания хамам ми е връщал силите след двудневен преход през пустинята и през скалите. Плискало ме е и джакузи под открито небе върху покрива на хижата край ски-писта в Колорадо. Повярвайте ми, че белгийските Терми в град Спа са взели най-якото от целия свят и чрез нови технологии са превърнала къпалнята в галактически курорт.
От Термите в Рим са останали само парчета от античната статуя, само експонати от археологията, в истинската Спа онзи юноша на Микеланджело или Фидий ви приковава дъха, сякаш е жив и силен млад мъж, образно казано. Вижда се още, че традициите наистина си личат като английска ливада, и колко е хубаво тя да се подстригва по последния писък на модата.
Освен това броячът не вади цели пачки от портфейла, а цъка безшумно и умерено в къпалнята в Спа.
Три часа струват 17 евро. Цял ден да се плацикате – 27 евро. В замяна ви дават един … пластмасов жетон. С него ви пропуска вратата автомат. Той е като монета за гардероба. После влиза като циферблат в часовник, който се закопчава на китката и нищо му няма, като плувате в басейна. 
Същият жетон-цербер ви отваря бариерата към зоната на натуристите – когато мокрият бански вземе да ви пречи.
Невидимият чип в пластмасовия часовник плаща сметката в ресторанта. Също и ако пиете кафе или шампанско. Пак само върху него ви начисляват масажите, педикюра, таласотерапията, карбо-газираната процедура във вана от мед – от метала купрум, та кожата ви става съпричастна с химическата реакция и ползата е метафизична, и изборът далеч не свършва дотук. Вътре в къпалнята пари изобщо не се въртят – няма и корупция, няма и бакшиши за масажистката, ама в Белгия даже и такситата не очакват от вас излишна щедрост и са отвикнали да им закръглят сметката в тяхна полза.
На излизане същият жълт чип казва на банкомата колко да ви изсмуче кеш или от картата. Високи технологии и грешки не стават.
Другата изненада е, че не трябват джапанки. Всичко е бяло и мъже, жени, деца щъпуркат боси. Идеално чисто е навсякъде. Дават ви девствени хавлиени чехли, ако не понасяте да си мокрите ходилото, и след цял един ден те си стоят снежно бели. С тях отивате с отделен асансьор по паркет от тиково дърво до студиата за масаж. Там е райска клиника, хем кукленска, хем в промишлени размери, стотици кабини на няколко етажа и поминък за поне хиляда индивидуални кинезитерапевтки.
Проблемът е да си изберете какъв точно масаж ви трябва – измежду няколко десетки вида. За тези, които ходят в средно прилични софийски клубове, цените ще им се сторят ниски. Да, ниски. Повтарям – ниски, или поне изгодни, на далавера сте!
И никъде не мирише на хлор, а на евкалипт, ама леко и нежно, а не като за инхалации. Най-силно се вдишва аромата му в хамама. Там таванът прилича на звездно небе. Поех дълбоко въздух и изброих към 250 миниатюрни лампи сред облаците пара. И фонтанът пее с вълшебния плисък на водата Шурти чучур от Извора на Кралицата, пийваш си охлаждащо и полезно, а това също е екстра.
В Брюксел например от 2007 г. издирвах сносен басейн, защото месечният абонамент в клуб Асприя не ме устройваше. Открих няколко къпални, които са над чертата на умерения стандарт, но дори в комплекса „Посейдон” в приличния квартал „Волюве” те карат да се бръкнеш за две евро за малка бутилчица точно от същата Спа от Извора на Кралицата, четири пъти по-скъпо от супермаркета.
Водата е съкровище и не мислим за монетите, като ни се пие, но в случая ни трогва комплиментът.
Отидох в Спа миналата неделя, и ето ме на следващата да бързам отново.
От Брюксел до Термите разстоянието е точно 111 км, измерено с джипиес от отправната точка Берлемон, седалището на Европейската комисия.
Стига се за около час – по магистралата Е 42 няма повече от два-три завоя, и се кара равномерно със 130 км/ч. Джигити не ви изпреварват, защото почти целият път е монитриран с невидими камери, които безпощадно ви гарантират „честитка” за 200 евро само за някакви си 10 км отгоре.
Бързах обаче, защото ми се мерджелееше тюркоазеният басейн под купола и исках да се помоля в тази „катедрала”. 32 градуса, кръгъл, с диаметър поне петдесетина метра и с едни особено сладурски архитектурни извивки, напомнящи на охлюви и водни вихри. Пълен е до ниво от 1,40 м, така че водата стига докъм шията, идеално да си ходиш с миши крачки, накъдето ти скимне. На няколко места вътре бълбукат джакузитата. Отгоре се спускат мощните струи и можеш да се пласираш така, че да ти разтрият врата и наслоената мигрена. Криете се под воден чадър – потоци прозрачна козирка се изливат над главата ви. Под тях не сте като изгубен в необятните сини талази, а се закотвите някъде, особено ако ви се гука с половинката.
Няма надзиратели, които да се карат, ако излезете от водата, за да похапнете – скромно или обилно, колкото искате, но вкусно, и да полеете с вино край басейна. Откога не бяхте пили шампанско без дрехи, в смисъл по бански? Полягате – на кушетки, и заспивайки, погледът си се загубва в короните на дърветата. Или в бели шезлонги под истински портокалови дървета – като в персийска приказка, в която времето е спряло.
Върхът на хай-тека обаче са двайсетина легла под инфрачервена светлина. От нея не се почернява, но има доказан релаксиращ ефект. Придремваш десетина минути, а сякаш си спал десет часа – изникват ти крила. Над всяко легло има низ от ултрачервени лампи. Светят по 10 минути и се охлаждат 5 минути. Идеално се мери времето по тях и няма нито една изгоряла крушка.
Куполът над басейна е толкова огромен, че звукът не кънти. Навън има почти толкова голям басейн на открито, от който се вдига мараня от топлината. Птици пеят, буките шумолят. Пробвах, докато постигнах съвършенството да лежа безтегловно на повърхността, като мехурите от джакузито ме задържат хоризонтално отгоре. Отвсякъде бях в топлата прегръдка на водата, само по лицето усещах вятъра, зимата и студените капки дъжд, който вали почти непрекъснато в Кралството на Албер ІІ. 
Паркингът навън е пълен с дванайсет редици всяка с по над трийсет коли, а чудно, че никъде няма блъсканица. Басейните са на кота нула, а вита бяла стълба ви води към втория етаж на рая
Семействата с децата чинно стоят долу, в момента се предлагат фамилни програми за майки и татковци с бебета и проходили. Тинейджърите шумно се набутват в сауната „за облечени” на втория етаж.
Отделно крило в Термите на Спа открива културата на натуристите: хамамът, студени курни да си натопите краката до колената, и тройка басейни с температури 20, 38 и 30 градуса. Третият ври, кипи, беснува и гърми, защото е мощно джакузи с едновременни топли и студени шприцове. Пробвах и успях да се докарам струите да ме блъскат и да ме поразяват отвсякъде, откъдето ми е кеф.
Мерцедесът на този комплекс е сауната. И 40 души да влязат в нея, остава място за още петнайсетина. Огромна и не е душегубка, а две от стените й са целите от огнеупорно стъкло. Потиш се при +85, и си гледаш как градът си живее живота в подножието на термите. Колите, светофарите, едно промишлено хале и даже околните баири – дъждовната неделля ги е обезлюдила и е напълнила къщите.
Отделно искам да разкажа за нордическата церемония в тази сауна всяка неделя в 14,30 ч, но се разкиснах от къпалнята и още не съм обяснила, че Термите се намират върху един хълм в средата на града. Релефът в източната част на Белгия стига почти до хиляда метра над морето, което мие границата й на запад и северозапад, така че провинцията Лиеж е известна както с минералния извор, така и с възвишението си Синия Арден. То разбира се е като предмостие, сравнено с нашите високи сини планини, обаче е важно за самочувствието на фламандците. Има една-единствена прехвалена ски-писта, но по-добре е да изберете ски-бягане. Ако изобщо Гълфстриймът позволи да се задържи сняг през зимата в Белгия… 
Е, от сауната виждате почти и този хълм. С по-добро зрение в ясни дни ще различите как богатите белгийци яздят расови коне по рътлините на Синия Арден, само че такива дни през годината не са повече от пръстите на ръката. Но на спа-процедурите климатът не им пречи.
Към 14,30 ч в неделя редиците на натуристите се сгъстяват. Появява се момък с къс панталон. Носи ведро с ароматна смес от лавандула, портокалов цвят и кедър. Нордическата церемония се състои в това, че на три пъти облива с нея вулканичните камъни и с една хавлия мощно разклаща пластовете горещ въздух в сауната. Пот се стича по лицата, по брадите, по телата. Идва моментът да изхвъчаш като капа, бягайки от жегата, но всички дисциплинирано първо се изплакнахме на душа, преди телата им да цвърнат в хладната курна от 20 градуса по Целзий. С други думи, не скочихме от 90 до нула градуса, а слязохме само с две стъпки в по-малка амплитуда. Наистина изпитах удоволствие, защото добре си спомням как се озъбих в леденото езеро в оригиналната сауна във Финландия, та загряването в парната кабина буквално се втечни на червени петна по кожата и почти видях лицето на инфаркта, пази Боже.
Наградата в Спа след нордическия сеанс е ледена напитка от лимон, нар или тропически коктейл. Няколко от госпожите наоколо, макар да са както майка им ги е родила, не пропускат три пъти да целунат младия инструктор Никола по бузите и да се осведомят как е. Така го изисква западният етикет.
Разтупаните сърца обаче трябва да се успокоят след сеанса и има още една уникална стая за релакс, в която светлината се процежда през дърво. Стъпвате по тик, лягате в люлки от дъб и е толкова тъмно, че белите халати фосфоресцират като в дискотека. Лампите излъчват лилава светлина, но отражението е синьо. Достатъчно тиха музика – арфа, клавир, вода и вятър – и закономерно задрямваш. Сънувах ванилов сладолед с горещи малини…, но се пробудих навреме за рандеву-то с масажистката.
В делнични дни управата на Термите маже с мед клиентките и то гратис. Спирам обаче, че и на мен мед ще ми потече от устата!
Самият град Спа напомня на чешкия Карлови вари, защото дори едноетажните къщи са строени импозантно и със замах. Голф игрище, манеж, стадиони, хотели с цели съзвездия, каквито не се срещат в обикновените предградия.
Планинската слава е наложила канона на швейцарските хижи върху къщите, вилите и околните пространства наоколо. Дворовете се мерят с хектари и цели гори има в тях. Чистият въздух напластява спокойствие. Кара те да си мислиш по-философски за мястото ти в природата, за смисъла и красотата на земния живот.
Белгийският град Спа води и пред Катарино, колкото и да не ми се иска да го призная, тъй като от няколко столетия насам се документира в Златна книга кой идва тук да се плацика. И поне от ХVІ век тук „цяла Европа идва на бани”. Тези думи се отронили от устата на Виктор Юго през 1864, когато за първи път дошъл да отдъхва тук. Седем години преди него на същото място си почивал и Александър Дюма. През 1577 г. край Термите в Спа отмаряла кралица Маргарита Валонска, през 1645 г. – математикът Рене Декарт. Английският монарх Чарлз ІІ го последвал през 1654 г., шведската кралица Кристина – през 1655-а, руският цар Петър Велики през 1717 г., френският владетел Луи Филип І през 1878-а…
Две дузини кралски особи и 94 знаменитости са вписани надлежно в Златната книга, която обслужва идеално и историята, и търговията.
Тук се е къпал дори и Казанова!
До края на миналия век в града е работила класическата баня – също толкова величествена сграда в идеалния център, колкото е и казиното до нея. Хем в казиното освен залите за хазарт, масите и автоматите, се помещава и цял театър, и огромна библиотека. В достолепната барокова фасада на старите терми се влиза като в музея Метрополитън. Зад нея издайнически стърчи комин, ама е спрял да дими.
Само на метри срещу Старата баня е долната станция на влакчето, което по релси ви изкачва до къпалнята на върха на хълма. Двете вагонетки стоварват пътниците чак вътре в новите Терми на Спа. Повече от сигурно е, че те дискретно измиват умората и на знатни гости от действащите монархии и от Европа, и от Близкия, и от Далечния Изток.
