Авантюра в Тангополис
(Истински случай от август 2010 г., в който е измислено само името на момичето)
Животът на миловидната, но самотна Елизабет М. се преобърна от едно телевизионно предаване. По някакъв сателитен канал тя засече филм за една френска студентка, която пуснала обява за курс по аржентинско танго. Десетина души се записали. Момичето наело случайна дупка в Париж и я превърнала в „милонга” – за аржентинците това е салон за танци или каквото и да е помещение, където се танцува танго.
Елизабет за първи път чуваше за „милонга”, но идеята я наелектризира: случайни непознати се събират някъде, почти не говорят, само поглед слепва ръцете и телата и ги понася в унес за час, не повече от два, докато всички други грижи престанат да имат значение. Думи като „милонга” и „кабесео” – това пък покана, пратена с очи или увличащият поглед, който превръща двама души в партньори за танца – са в оборот от началото на ХХ век, от първия „бум” на аржентинското танго.
Във филма студентката и курсистите учели едновременно стъпките, страстта и философията на музикалното отдаване. Така напреднали, че се наложило да отлетят за Буенос Айрес, мегаполиса на тангото. Всеки август 13-милионният Буенос Айрес (Град на Добрите ветрове) се превръща в Тангополис и по улиците и площадите двойките се въртят в захлас.
Лицето на танцуващия аржентинско танго не трепва, но всяка фибра от тялото е високоволтова. Тангото е едновременно обреченост и разкрепостяване от безизходицата, то е някаква друга вселена, в която се прониква в обятията на партньора. Мелодията уж е бавна, но с драматични обрати, предупреждаващи че краят е фатално близо. Затова в майсторското танго дамите оплитат по няколко вихъра между две стъпки – и бедрата им се стрелкат като езици под здраво стегнатата прегръдка.
Елизабет седеше вкаменена пред телевизора и още не осъзнаваше, че от този момент има цел, достатъчно ярка, че да промени всекидневието й. Реши да стигне истинска милонга и да изпита оригиналното „танго портеньо”. И то не къде да е, а именно в Тангополис и още през идния август.
Музиката от филма усилваше желанието й – автентичните записи на Карлос Гардел, тъмноок мъж с бомбе, който пее протяжно пред огромен микрофон. Гласът е по-разтърсващо съдбовен и от личната му участ: Гардел загива млад в самолетна катастрофа. Тангото по начало е тъжна мисъл, която се танцува, само че това е прозрение на друг композитор в жанра Енрике Сантос Дисеполо.
Във филма студентката от Париж преподавала не само пируети, а хармония и магия, и още по-важното: как те да бъдат изживени и споделени.
Елизабет пусна търсачките за музиката, за историята и даже за специалните обувки за танго.
Те трябва да са кожени, задължително с каишка и от мека телешка кожа, необезателно отворени, като токът не бива да надвишава 12 сантиметра, равните „балерини” не вършат работа. Елизабет запомни марката Spenco, която от 1967 г. пази реномето на най-добрите, но и най-скъпите в света обувки за танго: един чифт стигал да танцуваш цял живот.
Аржентинското танго няма нищо общо с „две напред, едно назад”. В „портеньо” се танцуват по осем стъпки с драматична пауза след четвъртия и осмия такт. При това фигурите са различни за дамата и за кавалера.
Танцьорите ходят, въртят се, вкаменяват се или правят сложни синкопи в рамките на една музикална въздишка. Движението е толкова неподатливо на описание, колкото играта на устните в целувките.
В тангото има роли – мъжът е водещ, призванието на жената е да го следва и да го вдъхновява. В „танго портеньо” всеки вписва собствения си стил. Свободата е заразяваща и нищо не пречи да потанцуваш насред града – разбира се единствено в аржентинската столица, призната от света за Тангополис.
Аржентина е 200-годишна република, юбилеят бе отбелязан тази година. Аржентинското танго не празнува рождения си ден, но дълбоките му корени идват от африканската култура, обрасли с митове и легенди. Смята се, че през ХІХ век танцът стига до аржентинските брегове с корабите черни роби. „Танго” според някои е производна афродума, която ще рече „затворено пространство” или „запазена земя”. Други твърдят, че идва или през португалския език, или от латинския глагол „tanguere” – докосвам. Каквото и да значи, до края на ХІХ век тангото се е употребявало като място, където цветнокожите роби се събират да се разтушат. Тангото оплаква мъката на живота и идеално се съчетава с аржентинската поезия, и това допринесло то да се превърне в национален символ.
Когато в Буенос Айрес почнали да танцуват танго, в града живеели едва 180 хиляди души. През 1914 г. населението стига до 1,5 милиона, благодарение на притоците от африканци, испанци, италианци, англичани, поляци, руснаци, чиито традиционни танци също по странен начин влизат в тангото. Казват, че мексиканците произхождат от ацтеките, перуанците – от инките, а аржентинците – от кораба. Тази латиноамериканска нация най-силно попива пренесените от Европа традиции и ценности.
В Буенос Айрес цитират често инструкторката Грациела Гонсалес, че тангото съдържа „историята на любовта – в рамките на три минути”. Основното е връзката на един мъж и една жена. Останалото е ритъм, красота и възбуда, която се препредава върху всички обществени слоеве.
Историята на аржентинското танго има три върха в началото, в средата и в края на ХХ век. Златните му декетилетия отвъд Атлантика са между 30-те и 50-те години на ХХ век, когато Аржентина влиза сред първите десет най-богати нации в света и едновременно с икономиката, и културата, музиката, поезията са в разцвет.
Европа забелязва тангото при пристигането му в Париж. То неслучайно съвпада и с неоспорената слава на латиноамериканските любовници. През 1913 г. тангото завладява и Лондон, Ню Йорк и Токио, оттогава например датира традицията на танго-екскурзиите.
На сцена в Париж се връща шоуто „Аржентинско танго” и с него почва световният му ренесанс. Мотивирана, Елизабет откри обява за латинотанци в кварталното читалище и почна да танцува. Да, тангото е разкрепостяване, и по магически начин тя бе запомнила всяка дума от случайно засеченото телевизионно предаване.
Следващата й задача по пътя към целта бе да избере достатъчно надеждна и изгодна екскурзия до Аржентина. През август!
Тангото се танцува обратно на часовниковата стрелка, чу Елизабет при първия си урок в Буенос Айрес. Паузата след всеки четири такта не служи за почивка, а осмисля емоцията и зарежда с напрежение. Накъде гледаш, момиче? Тангото обсебва всички сетива и не се изчерпва с техниката на краката. Трябва да усещаш собствените си стъпки като реплики от разговор с партньора.
А най-подходящият контекст под открито небе, където този разговор за двама се случва между случайни минувачи, е на площад „Дорего” в квартал „Сан Телмо” в Тангополис.
Още от пристигането си в Буенос Айрес, Елизабет се устреми натам. На площад „Дорего” се пие кафе, бира или чай мате, продават антики, бижута, книги, винилови плочи и серии списания от миналия век. В тях има всичко за тангото – за безсмъртните певци, за оркестрите, за композиторите Астор Пиацола, Де Каро, Гоби, Де Анджелис, Ломуто…
Атмосферата е бохемска.
Непрекъснато от рано следобед до призори се виждат танцуващи двойки, сами за себе си и единствени в света. Тангото ехти над романтичния пейзаж с ретро фасади, сергии и рехави дървета и надвива градския шум.
В Буенос Айрес Елизабет откри още една разлика, сравнена с градовете в Европа, където беше ходила. Вместо просяци по улиците пред търговските центрове тя виждаше двойки, танцуващи танго. Разбира се, че и те подлагаха шапка за подаяния, но се въртяха без да виждат минувачите, изолирани в страстта си от шума, тълпата и бедността.
Елизабет не се впусна в танц на площад „Дорего”, а избра още първата вечер след урока да гледа шоуто „Танго портеньо” в огромния комплекс „Серито” до театъра „Колон”. В Буенос Айрес има над хиляда школи и поне стотина заведения в центъра канят на нощно шоу като в „Мулен руж” – истински спектакъл с хореография, оркестър, шампанско и куверт за вечеря.
Кабаре, но за танго. „Танго портеньо”се оказа и поминък, и златна жила в бизнеса. В кулминацията на представлението 14 двойки танцуват феерично в декор на няколко етажа.
Приключението обаче чакаше Елизабет на следващата вечер, в случайно избраната милонга. Всичко друго остана навън, зад вратата и загуби значението си, когато тя се изправи в средата на широк подиум с дъсчен под. Сърцето й изтръпна от страх, че никой няма да се приближи до нея и ще стърчи самотна както в живота си досега.
Не се наложи да чака дълго. През миглите я опари истинско, а не туристическо кабесео.
Милена ДИМИТРОВА,
Буенос Айрес – София,
Специално за сп. „Ева”
ИЛЮСТРАЦИИ: Снимката от шоуто „Танго портеньо” със замазка на очите.
Снимки от Личен архив – Гардел, афиш от Тангополис, пейзаж от пл. „Дорего” и от шоуто „Танго портеньо”, пощенски картички
