Светещ трамвай лети край Дунава и отнася желанията до Добрия старец.
Милена ДИМИТРОВА
Будапеща свети с нова слава преди празника на Рождеството.
Предпразничният базар на площад „Вьорошмарти” е посочен като най-хубавото и най-богатото коледно тържище в Европа в класация на британския вестник „Сънди таймс”. Ранг-листата е публикувана в края на 2008 г. и този факт е станал отправна точка в рекламата на Будапеща и за развитието на туризма през 2010-а и занапред. Като основание за високата оценка британците отбелязват урбанистичното решение и архитектурата.
Наистина е изненада как унгарската столица се е изхитрила да изпревари вековните традиции на Париж, Лондон, Бон, даже Виена и особено Страсбург, където преди повече от пет столетия за първи път на централното тържище се вдига елха, засвирва оркестър и става градска веселба.
Днес в Будапеща над сто дървени хижи предлагат традиционни, фолклорни, дизайнерски занаяти и подаръци, наред с музика, градски дизайн и кулинария. Над площада, в който свършва улица „Ваци”, грее гигантски рождественски календар. Цялата фасада на сградата над сладкарница „Жербо” е превърната в пано, а прозорците са датите от декември, които една по една светват всеки ден точно в 17 ч. Този час, в който през зимата денят отстъпва на нощта и виолетовият здрач прави хижите на занаятчиите с продукцията им още по-колоритни, вече е любимото място на жителите и от Буда, и от Пеща.
Атракцията си заслужава – служителите се отбиват след работа, на път за вкъщи. Майки пристигат с децата и се вдига глъчка. Семейства водят гостите си да им покажат нещо неповторимо през останалата част от годината. За пенсионерите също е радост да се сгреят с чаша вино, от светлините на календара и от оркестъра на естрадата. Площадът се препълва и разбирам, че даже е престижно и за самодейните оркести да се вредят да свирят от естрадата на базара. Тя огражда като кутия на калейдоскоп музикантите и така ги пази от пронизващия студ.
„Всеки ден гледам да съм тук, развлечението си заслужава. Онзи ден доведох и възрастната ми леля, и племенника ми. Като пропусна да дойда, на другия ден ми е мрачно и нямам настроение. Като съм тук, съм горда, че моят град се отличава с нещо толкова хубаво и толкова човешко”, казва ми Марта Бауер, с която се запознавам пред Градския календар, разменяме няколко думи на английски и под звуците на чардаш пием заедно на глътки горещото вино с канела и карамфил. Такова вино глювайн се лее преди Колева из цялата Западна Европа, но Будапеща творчески е взаимствала опита и на Брюксел виното да се пие в керамични чаши,
които хората отнасят вкъщи като сувенир, те стават и за сутрешното кафе през цялата година.
Колекционерите в Брюксел също си купуват подобни чаши за спомен от коледните базари – те са червени, струват по пет евро и на тях пише на френски „Удоволствието от зимата” и не можеш да ги купиш празни, с тях се пие греяно вино или топъл шоколад. В Будапеща са в същия размер, струват две евро и са бели със син филигран, а за да не се чудят чужденците какво значи надписът „Бекеш, Болдог Карашонут” над името на града, поздравът от Будапеща, без да се е обезличил, е преведен и на английски „Мир и Весела Коледа”.
На площад „Вьорошмарти” фигури от дърво на Младенеца, Божията майка, Св. Йосиф и влъхвите от Витлеем се гушат под двайсет метрова елха, а след нея започват хижите с истинските вълшебства: карамелизирани червени ябълки, въртящи се шишове, на които се пече коледният ролник (в Прага на същото лакомство му викат трделник), това е тънка козуначена кора, която се опича върху въртящи се валове, ароматизирана с карамел, кокос или бадеми. Типичното за Будапеща са свински джолани и късове пушено месо, наред с тави с (ориенталски) сърми и (баварски) наденички с горчица. Светът се глобализира, няма как, но и по лакомствата също личи, че сме в центъра на Европа: срещат се и западни, и източни вкуснотии.
Акцентът пада върху курабийките с глазура – елхи, звънчета, червенобузест дядо, еленчета, мечета..jpg)
Опекли са и алени бисквитени сърца за украса на входната врата. Красиви са и струват по 3-4 евро, но се въздържам да ги купя, понеже надписите „Весела Коледа” или „Щастлива Нова година” са на унгарски и надали ще въздействат при нашата географска ширина.
Унгарската традиция повелява къщата да се окичат с гирлянди от пръчки канела, дребни ябълки, сушени лимони, дафинов лист, та отдалеч да замирише на празник и на смирение. Готовите нанизи са по 5 евро, огромните – по 8, но най-добре е сами да си ги изплетете – за дребни центове се снабдявате с клонки, плодове и камбанки. Тук се трупат най-много хора – не само заради евтинията, а и заради благоуханията, пък и защото всеки дом има нужда от автентична украса, с която стопанката дава лице на любовта и надеждите си по единствен и неповторим начин. За това няма нужда от превод, затова понасям едно купешко червено сърце от дърво с ябълки, канела и весели зелени панделки.
Типичното за „карашонут” – унгарската коледа са пушените свински джолани и глинените грънци. Затова на площада прелива от чаши, захарници, тави и даже керамични играчки за елхата. Хит в началото на декември точно на площада „Вьорошмарти” е преди Бъдника да се снабдите с печат – метален слитък с буквата на името ви. Продават ги с пръчка червен восък, и достатъчно навреме, че да скрепите и да изпратите писмата с желания до Дядо Коледа.
Разбира се, коледният базар се случва във феерично осветеният градски пейзаж.
Двата бряга на Дунава са като гирлянди, надвиващи над мрака и студа, а контурите на хълма с Рибарските кули завършват декора на зимното великолепие.
По още няколко начина унгарската столица се е приспособила да сбъдва желания преди Коледа. Един от трамваите свети с безброй лампи и профучава на всеки час край брега – самият Трамвай-желание, приказен като театрална пиеса! Сред пътниците за миг зървате Добрия старец и Снежанка и няма как да не повярвате, че чудесата са възможни.
